Егоистично

Есента дойде, навявайки ни носталгия по слънчевото и зареждащо ни с енергия, лято. Обхваната от същата носталгия, реших да се върна към летните, така диви моменти и с неприазън да си спомня за някои интересни елементи...
Преди няколко месеца група индивидуалисти със странни облекла и държание, може би леко high направиха кампания за запазване на девствената природа в България, да бъдем по-точни- за не-застрояването на местността Иракли. Имах честта и аз да взема участие в така благородната кауза и да се снимам с един плакат, т.е. картон, на който пишеше: „Дивото зове!” И днес казвам: „Нека дивото зове!”. Нека се опитаме да бъдем естествени хора и да живеем поне веднъж годишно ДИВО. Да бъдем Диваци и Варвари! Аз лично имах щаститето да се докосна до девствената природа, до чистото море, безкрайната плажна ивица, „отредена” за 20-ина иначе сериозни хора, решили да избягат от скучното и натоварено ежедневие, в което всички ние сме затънали като безпомощни удавници... Няма нищо по-хубаво от това да ставаш сутрин рано, само защото ти е толкова топло в палатката, че си се изпотил целия; да пиеш кафенце; да хапнеш на въздух; да влизаш и излизаш, когато си искаш във така чистата вода; да усещаш пясъка навсякъде- в дрехите си, в косата си, дори когато пиеш вода или ядеш...; да chillout-ваш по цял ден; вечер да седиш край огъня, хапвайки естествено приготвена храна; да наблюдаваш изгрева; да съзерцаваш как делфините си играят в далечината (да, аз наистина видях тези така красиви същества) и т.н. и т.н. Да избягаш от забързания градски живот и да забравиш за момент проблемите си, да забравиш изобщо, че времето съществува!
А иначе в действителния забързан и вече наш естествен начин на живот, глобализмът е обладал душите и телата ни и заплашва с обезличаване на човека, който така и така сам се е обезличил с болните си амбиции и материални стремежи. И тук идва въпросът - къде е стремежът към духовното, към естественото, към личностното осъществяване вътре в човека? Свикнали сме да живеем по шаблон, да действаме така, както трябва - система, наследена може би от комунизма... Своята индивидуалност се опитваме да изразим чрез външното, неосъзнавайки, че така се сливаме с безличната маса. Индивидуалността не се изразява в това да си купиш последния модел Nokia, да се накичиш с камъни Swarowski (дори не знам как се пише) или да се качиш в готиното BMW и всички да те гледат, възхитени от твоята „индивидуалност” и казвайки си на себе си: „Мамка му, защо не съм аз на негово/нейно място!”. Мамка му! Защо останаха толкова малко хора, които да не гледат само външното, които мислят различно и се опитват (дори не се и опитват) със своята естественост да бъдат различни... не- да бъдат индивидуални!
Днес на море се ходи на Слънчев бряг или на Златни пясъци, където всеки да покаже колко е напред с матеряла, където така интелигентните „дебеловратни” да търсят какво, извинявам се- коя да вкарат в леглото си, а хубавите и не толкова хубави девойки да се чудят кой по-напред да ги черпи и да ги повози на лъскавата колица... Ех, че хубава ваканция! Не мислите ли? Както каза един приятел (връщайки се от 5-звездния хотел в Слънчев браг,където е бил по работа, и пристигайки на безлюдния плаж с един обикновен спален чувал, дори и без палатка, забележете): „Днес модата на морето е- костюмиран бизнесмен- т-ъ-п-а-к”. И така, тук в България, където всеки втори страда от липсата на самочувствие, заменящо го с избиване на комплекси, малцина разбират, че 5-те звезди на морето не са в хотела с басейна, ресторанта и кичозната стая, а са в девствената природа, която все по-рядко успяваме да срещнем днес, именно заради всеобщата заблуденост. И ето- хората, търсещи печалба, предпочитат да застрояват така красивите естестени места, защото така ще следват модата „бизнесмен-тъпак”, привличайки със своята „различност” комплексираните „индивидуалисти”,чудещи се къде да покажат своите материални възможности...
И всички ние с безучастието си, всъщност ставаме съучастници в едно масово и безнаказано убийство, а именно омъртвяването на дивото, вместо да се замислим за момент и да извикаме високо: „Нека дивото зове!” "