Мамата си е*а!

Е вече си еба мамата, с извинение!

То бива бива, ама т'ва мойто не е никаква революция, а пълна деградация... То не бяха любовни терзания, излияния, псувни и всякакви такива shit-ове. Ама КРАЙ!

Върнах се обратно на земята, в готината реалност, макар и неприемлива понякога. Тук съм вече :) А реалността - скучно ежедневие (рутина май му беше думата), с малко разчупващи положението истории. Графикът е начертан от - до: работа - бира - сън - пак работа - (междувременно във всички възможни паузи малко учене) - евентуално релакс вкъщи... и така. Готино с две думи, а с други думи (написано на чашката ми за кафе) - "Same shit different day"!

И в тези прекрасни дни, изпълнени с неуморим и незаплатен справедливо, несправедлив труд, имам една прекрасна идея и мечта едновременно - да имам само 3-4-5 дни, в които да забравя дори, че съществувам. Е, не да се вкарам в емо-история, а просто да мърдясвам... Но няма шанс. Все пак част от желанието ми ще се сбъдне - ще забравя за себе си и ще трябва да мисля за още 70 говеда (понеже ми е малко да мисля за своята личност)... Евентуално, ако успея да се съвзема и ако не получа нервна криза от откачени пенсии и капризни агенти, може да успея да зърна бялото моренце на нашите мили съседи - гърците и да се насладя на остров Тасос - у-ла-ла-а. Само евентуално обаче. И все пак, ще бъде яко :)

Междувременно ще продължавам да разчупвам с биричка в ръка и с 100-каратова усмивка, защото да не забравяме най-важното - животът е хубав и рекламата на колегите от GloBul - най-доброто предстои!

Малко рицина, метакса и сиртаки, потрошени чинийки и... се приключват ядовете.

Ясу :р

Свободна съм!

Вече съм свободна! Свободна съм да мисля, както на мен ми харесва, да правя това, което на мен ми харесва, да бъда щастлива и да мисля за себе си. Уморих се да живея с предразсъдъци и да мисля на първо място за другите. Да премислям всяка една крачка, защото може би мога да нараня близките. И в това премисляне, във всички тези стени, които поставях пред себе си, аз създавах сама своето страдание... Компромиси? Трябва да ги има, за да има разбиране, но искрени компромиси, а не привидни маски с цел - "аз направих всичко за теб". Едно натякване, показващо "голямата обич". "Днес аз те почерпих" или още по-зле "останах без пари" (премълчано - "защото те почерпих"). Виж аз какво направих - сега си ти наред. Хах! Дойдох заради теб, ела и ти при мен, за да ми покажеш, че ме обичаш... (но не бъркай в чинията ми). Дойдох от 2000 км, ама виж, няма да дойда да те взема, 'щото не ми се занимава - много се изморих от тизи път, дееба. А пък за изпращане да не говорим - нали си хващаш такси - мен к'во ме боли - та аз не съм джентълмен, а и ти го знаеш, така че ме остави на мира и недей да се фръцкаш, моля те! А и като се сърдиш и се фръцкаш, няма да те гоня - под достойнството ми е. Ама виж, ти ме гони мен, 'щото се чувствам по-мъж, ама да не кажеш, че съм путка! Похарчи пари (не че ги имаш), защото иначе няма да разбера какво знача за теб... А през това време си търси друг, защото ти не искаш мен, това не съм аз. И все пак ме чакай. Аз имах планове за нас, но ме беше страх да ти кажа (пък за какво да ти казвам - да не сме заедно). Толкова любов таях в себе си и толкова писма написах за теб, които не исках да показвам - че защо да разбираш колко много те обичам?! По-добре е да ти кажа, когато е вече късно, пък може да ти стане гадно. А ако не - намирам си да чукам друга (не за друго, а защото топлото легло ще стопли може би сърцето, което ти разби). Но ти си единствена за мен, знаеш ;) Бъдещето можеше да се промени, но само защото вече всичко е свършило го споменавам. Имах големи планове! Но ето, не сме вече заедно - аз си оправям живота - виж без теб колко съм добре!

Хах! Мъже! Колко сте прозрачни всички. Добре, че все пак разбрах (макар и малко късно) за какво става въпрос. И добре, че спря и да ми пука. Да те мразя ли? Това е невъзможно, просто вече съм безразлична.

Сега съм сама и съм свободна. И за пръв път самотата е толкова приятна!

Днес аз съм свободна - в търсене на перфектния може би? И кой е този "перфектен"?! Не, не е рицар на бял кон:
1. да не пуши;
2. да не пие;
3. да бъде верен;
4. да прави подаръци често;
5. да повтаря всеки ден "обичам те";
6. да бъда единствена за него.

BULSHITS!

Отдавна спрях да вярвам в легенди, нито са ми нужни.
...Не ви ли се е случвало поне веднъж да видите една двойка - Тя прекрасна, мацка номер 1, а той прошляк... Или пък обратното - Той супер мъж, а тя пълна смотанячка... И си казвате "тия пък какво правят заедно". Амиии, просто! Те се обичат. Те се чувстват щастливи. Този прошляк я кара да се чувства добре, а онази смотанячка го кара да бъде себе си. Примерно.
Важното е ти да си добре, да си щастлив (като цяло) и да разчиташ на човека до себе си. Другото е лигава история. Пък и любовта, знаете, е до време - после всеки забравя за какво става въпрос.

И рече пророк Илия:

"Понякога в живота ни се случват неща, които не можем да избегнем. Но все пак има някаква причина, за да ни се случват. Каква ли?... Това е въпрос, на който не можем да отговорим преди изпитанията, нито по време на тях. Едва когато ги преодолеем, разбираме защо са се появили в живота ни."

Паулу Куелю