неделя, юни 10, 2007

God is coming to smile us!


Полицаи на всеки метър, постоянно прелитащи хеликоптери, затворени прозорци в центъра... Не, не наближава нова война. Човек ще си каже, че идва апокалипсисът, но не - идва нещо много по-важно и по-страшно от това, идва самият Джордж Буш в целия си блясък, от плът и кръв и с целия си антураж от охранители (Сикрет Сървиз, ФБР, ЦРУ), лекари и подлоги! Самият Господ слиза от... САЩ! И добре, че е добрият американски президент, та да бъдат окосени иначе обраслите полянки и почистени иначе пробитите и кални софийски улици. И добре, че е глупавият български нрав - да почистваме вкъщи само, когато ни идват на гости. Все пак всички трябва да си помислят, че сме чисти, прибрани, без ядове и без проблеми и едва ли не, да ни завиждат. Ще барикадираме цяла София, защото Буш - пича е преследван от постоянна параноя от тероризъм, а терористите, от своя страна, страдат от неизлечима любов по чичо Буш. Всички ще му паднем на колене, защото Джорджи ще се разходи из Витошка и може да ближем асфалта след него, за да усетим дъха на the american dream...
За съжаление, само това можем да правим - да облизваме задници (с извинение) и подметки, а пък и Той е обучен в "слагането" с вечната 100-каратова мазна усмивчица в стил "послушните дечица ще оближат сладоледа". Ще заложим някоя друга бомба в доброто старо БГ, ще изпратим някой друг войник в Ирак да се пържи на огъня и ще се радваме на 24-часовото присъствие на Буш, когото ще го помним цял живот. Е-е-ех... идилия!
После ще възхваляваме сегашните управляващи, които ще се бият още по-силно в гърдите, успокоявайки и нас, и себе си с жалките думи: "И ний сме дали нещо на света". Ще станем част от разрастващия се глобализъм. Ура-а-а, за момчетата, които не се страхуваха и без да им мигне окото помогнаха за великата идея - "Да унищожим света заедно!"
Бройте оставащите минути, той почти пристигна да ни избави от неведомите пътища господни. Затаете всички дъх и очаквайте с туптящо сърце Недостижимия. Почакайте Мисис&Мистър Буш да помахат задружно с ръчичка, да покажат пластмасовите си усмивки, грешка - усмивките си за милиони... (Какво ли не биха дали наш'те братя терористи да им ги свалят от лицата!)...та... ще ни кажат, че сме добри приятели (и гъзоблизци), ще разменят някоя друга дума с Първанови и всички ще останат щастливи и доволни. И после кой от къде е!
А ние ще стоим, както винаги, с пръст в уста и ще се чудим какъв беше смисълът да ни затворят дискотеките в центъра, жестоките паяци да ни вдигат колите и да ни бъде забранено свободното движение в наш'та си столица. Иначе живеем в демокрация... Е, поне ще останем с хубавия спомен за окосените полянки и измитите улици. До... следващия президент на Великите Съединени Щати (ВСЩ).
See you on the other side.

вторник, юни 05, 2007