Sofia Of Mall

Снимката е на segabg.com

Мислех си колко е хубаво да бъдеш гражданин на наш’та мила столица София. Няма нищо по-хубаво от това да се разхождаш пеша по чистите и слънчеви улици, разглеждайки красивите сгради от всички страни. А няма нищо по-хубаво от това с един автобус да разгледаш половината си град за 1 час! Тъй като ме боляха краката, а и разчитам на бързината на добрия ни градски транспорт, чаках търпеливо около 30 мин. любимия си автобус 280 на близката спирка до моя блок (това се случва в кв. “Мусагеница”). Качих се и започнах да чакам още по-търпеливо да мине през новия маршрут, който аз ще нарека Пътя на Бойко Борисов (ББ) – “Плиска” – “Румънското посолство” – бул. “Мадрид” – “Заимов”, та чак до бившето кино “Сердика”.
Дългото и бавно пътуване ме накара да навляза в детайли от красивия и небрежен облик на София. Когато слязох на “Сердика” съзрях за пореден път сградата, която преди няколко месеца беше взривена, ако мога точно така да го нарека. В небезизвестният “Текила бар” беше избухнала бомба. Или поне аз така разбрах, тъй като не се даде публичност на случая. Разбира се, това не е нещо ново. В историята на българската общественост нерядко се срещат покрити от публиката случаи. Та сградата на бившето кино “Сердика”, разположена на пъпа на София, няколко месеца зееше със своите изпотрошени прозорци и почернели от бушувалия пожар стени. Чудя се, когато чужденците са посещавали столицата ни, какво ли са си помисляли, виждайки примерната на вид опушена сграда... Чудя се, също така, защо уважаваният ни кмет Бойко Борисов, така загрижен от проблемите на своя град, не се загрижи за проблемите на тази сграда (и не само на тази, разбира се)?! Въпросът е дали ББ е останал сляп за ужасната гледка, наподобяваща снимка от Кабул (Афганистан), или е изчаквал да бъде “грабнат” от идеята за построяването на нов Mall of Sofia?! Е, добре, че отново корпоративни интереси се намесиха, че да покрият временно сградата с яркожълтите платнища, които привличат още повече погледа на пришълци & софиянци, а след това да я превърнат в привличащ гражданите шопинг център.

Ще се върна малко назад по Пътя на ББ. Ето я и сградата на “Ропотамо” в своя невероятен архитектурен стил, гарниран от парчета счупени прозорци и миризма на фекалии и други телесни аромати. През 90-та година ресторантът бе затворен, но никой така и не се поинтересува защо емблематичният за времето на социализма ресторант се превърна в градски кенеф и терен за свободно използване на спринцовки. Някои наскоро искаха да го превърнат в паметник на културата. Не разбрах това дали бяха сериозни намерения или чиста гавра със социализма. Иначе идеята си я бива – потрошени прозорци, неприятна миризма и още по-неприятна гледка – също като политиката в България, която все още носи мръсотията на старата соц-система.
Но да не забравяме същинската идея – 30-етажен "небостъргач" на площ от 32 хил. квадратни метра с магазини, хотел, конферентни зали, офиси, СПА център с басейн и фитнес. Човек ще си каже, че предстои построяването на цяло ново селище и то в самия център на София. След това предстои заселване и на другия бряг... ъ-ъ-ъ... на другия тротоар. Зелени площи на нас не ни трябват. Ще превърнем “Цариградско шосе” в същинско “Шан’з’елизе”. Градоначалникът Бойко Борисов ще остави рейсовете да се движат, навързани като на влакче по време на песничката “Limbo”, претъпкани с граждани на столицата, залепили бузки и ръчички в стъклата, за да могат новите обитатели на “Ропотамо” да се радват на невероятната атракция. Колко е хубаво, че в София и в България като цяло съществува пълна анархия в застрояването! Сградите никнат една след друга като печурки след дъждец, а пътищата украсяват панорамата на града с неуморния и ускорен трафик, напомнящ митингите от времето на Бай Тошо.
Последните дни, след спирането на “Цариградско шосе” и създаването на Пътя на ББ се замислих. Защо ни трябва градски транспорт и защо са ни нужни нови улици с нов асфалт?! Движението в столицата в момента носи по-голяма наслада от всеки друг ден през годината! Безплатно разглеждаш забележителностите на София и безплатно работиш върху фигурата си, ходейки по няколко часа пеша.
Усещайки плановете на ББ и гледайки обстановката по Пътя отново на ББ, прозрях най-добрата идея, която ми бе хрумвала някога! Защо не спрем проекта Mall of Sofia и не започнем новия проект Sofia of Mall.
Ще превърнем всички улици в пешеходни алеи и ще пазаруваме из новите неповторими по своята архитектура комплекси, защото сме граждани на София. А от София по-хубаво няма, от софиянци по-заможни – също.

Е, аз трябва да тръгвам, тъй като ще ми трябва 1 час, за да премина по Пътя на ББ и да стигна до крайната си точка, евентуално.

"Пазителите"

Тъй като не успях да кача клипа, можеш да го видиш тук или тук.

Видеото е направено от Симион Патеев във вторник и е автентично.

Дайте гласност, пише той.

Може би това е единственото, което можем да направим. Може би това е единственото, което ни е позволено да правим, по принцип.
Първата ми мисъл беше "нямам думи". Но всъщност имам думи и то много.

В България за съжаление, задълженията на професиите са разбирани винаги накриво. (И думите като цяло тук се разбират по този начин.) Нямам желание да слагам всички полицаи под общ знаменател. Тук обаче няма добри и лоши. Едните желаят да направят нещо, може би добро, но не им позволяват, а другите нямат желание да правят каквото и да било. Натискани отгоре и благодарение на застиналата си поза, която са приели, държейки в ръцете си лозунг "пазител на реда и закона", Пазителите сами спират да разбират какво точно трябва да пазят. Може би от изпитваната вина, че бездействат, че не вършат работата си, която и те нямат идея каква трябва да бъде, Пазителите сами намират забавлението в своята професия.
Те обикновено не спират лъскави черни коли със затъмнени прозорци. Те спират москвичи и "голфаджии" с цел да приберат някоя двадесетолевка в джоба. Те не спират пияни шофьори, ако са известни личности, те ги предупреждават да карат внимателно. След това всички призовават да спрем войната по пътищата. Ами айде да я спрем, де! Или е по-добре да се кача в колата на 2 водки и Пазителят да ме спре, да ми се извини и да ме потупа по рамото с думите "Карай внимателно, пътят е опасен". Не, всъщност, няма да стане така, защото не съм известна личност и нямам джип или каквато и да е лъскава кола със затъмнени прозорци или с дипломатически номер :)

Те не преследват кварталните дилъри на наркотици, защото ги познават добре, дори са си приятели с тях. Те не могат да се справят с организираната престъпност. Не е лесно да се бориш с нещо, което е част от теб или ти си част от него...

Но не си мислете, че не си вършат работата. Те идват у вас и правят проверка на колекцията ти от дискове. След това проверяват и импровизираната ти домашна градина. Те идват до вас и те взимат за разпит, защото си правил агитации за стачка.
Те ритат магданози и къпини на баби с пенсии по 60 лв., защото са заели цял 1 кв. м от централна софийска улица и то без да имат лиценз...
Не, те не са вандали. Това са старите нови пазители на реда.
Те са новите агитатори на анархизма в България.
Никой не знае какво правят и дали е правилно, защото и никой в наш'та държавица не си знае правата. Че за какво му е на обикновения човек да си знае правата?! И да ги знаеш, и да не ги знаеш, те ще те приберат, ще те потрошат от бой и след това евентуално ще те пуснат.
Не, в България няма смисъл да познаваш закона и правата си. В България е добре да си научил неписаните закони или по-добре законите на джунглата. А и да не си ги научил, те се възприемат бързо. Нали знаеш, най-добрият учител е улицата. И те като добри учители се стараят да те подготвят подобаващо.

И все пак, дайте гласност. Сега съм млада. Още нося идеалистичните мечти, че нещата тук могат да се оправят. Все още мисля, че има смисъл да изкажеш мнение и да се опиташ с него да промениш поне малко нагласите на хората. Все още вярвам, че има смисъл да седя в България - поне знам, че има какво да се променя в нея. Иначе смисълът щеше да се изгуби. Кой знае. Може пък ние да станем новите пазители на тази заблудена държава и на още по-заблудения ни народ.

What I've Done

In this farewell,
There’s no blood,
There’s no alibi.
'Cause I’ve drawn regret,
From the truth,
Of a thousand lies.

So let mercy come,
And wash away…

What I’ve Done.
I’ll face myself,
To cross out what I’ve become.
Erase myself,
And let go of what I've done.

Put to rest,
What you thought of me.
While I clean this slate,
With the hands,
Of uncertainty.

So let mercy come,
And wash away…

What I’ve Done.
I’ll face myself,
To cross out what I’ve become.
Erase myself,
And let go of what I've done.

For What I’ve Done

I start again,
And whatever pain may come.
Today this ends,
I’m forgiving what I’ve done.
I’ll face myself,
To cross out what I’ve become.
Erase myself,
And let go of what I’ve done.
What I’ve done.

Forgiving What I’ve Done.

Linkin Park

Отново се опитаха да замажат очите ни

Иракли сега


Иракли догодина

Правителството, и по-специално Министерството на околната среда и водите, изглежда се уплашиха от развитото съзнание за гражданско общество в България след последните стачки на природозащитниците по въпроса с Природен парк "Странджа".
Ето, че дойде време да се върнем на въпроса за Иракли. Миналата година след бурни протести по въпросите за НАТУРА 2000 и това дали Иракли и Емине да се извадят от програмата, за да продължи застрояването на българското Черноморие, правителството реши отново да ни затвори очите. Отложи изваждането на зоните от европейската програма с 1 година и реши, че след като утихнат страстите на екозащитници, ще могат да позволят осъществяването на поредното безразборно строителство.

За съжаление, уважаеми управляващи, и по-специално, министър Джевдет Чакъров, сгрешихте жестоко в преценката си. Колкото и да оприличавате българското общество на стадо овце, на него му писна! Обществото се умори от гаврите, които извършвате години наред с него. Българите успяха да преживеят и продължават да преживяват краха на едно подобие на държава. Някои може би ще кажат, че държавата ни те първа започва да се развива... Е, аз не съм съгласна. От гледна точка на урбанизацията в лицето на безбройните панелки с 10 г. срок на годност, съм съгласна – държавата се развива. Но във всичко останало, категорично отказвам да приема, че вървим напред – не и докато не го видя с очите си.

Да, обществото се умори от престъпленията, извършвани срещу екосистемата на България, която е прекалено богата (а можеше да бъде и още по-богата), за да бъде унищожена заради корпоративни и държавни интереси.

Отменихте срока с 1 г., но не успяхте да замажете очите ни. Напоследък българинът започна постепенно да се събужда от дълбокия си сън на мълчание и толкова се стресна от това, което видя наоколо, че сега се страхува да заспи. Не знае какво може да му причини собствената му държава.

Но г-н Чакъров си знае работата. За малко се вживя в ролята на американския президент Джордж Буш (който винаги се прави на доброто ченге), заявявайки, че няма да позволи застрояването върху която и да е защитена зона в България. Може би трябваше да излезем пред Министерството на околната среда и водите с лозунги “Чакъров е нашият герой”! Може би и някои се бяха запътили да го направят... естествено, преди да чуят думите му, казани помежду другото, че само някакви си 1000 декара земя ще бъдат оставени на произвола. И то част от самата плажна ивица, която не е тайна за никой, че е най-апетитната зона за инвеститори и предприемачи.

Отново се опитаха да замажат очите ни – за пореден път тази година, за поредната природна зона.

Отново се връщам на стария си въпрос – на кого му пука за природата в България, на кого му пука за флората и фауната? Добре, че младите се превърнаха в най-добрите защитници на екологията, които дори вече не се нуждаят от призив за протести. И докато съществува будното гражданско съзнание, готово да реагира на всяка несправедливост, то тогава те, управляващите, няма да успеят в своите стремежи да ни затварят очите. Остава спорен въпросът дали ще откликнат на общественото мнение, дали ще продължат да съсипват природата, или ще се откажат от бизнес интересите си. За съжаление, тук не мога да изкажа своята надежда... Всички добре знаем и още по-добре сме изпитали беззаконието в милата ни родина. След като тук се подиграват с интересите ни, след като тук никой не зачита мнението на цял един народ, то какво ни остава, питам аз? Кой тогава ще ни защитава извън граници? Всеки път ли ще трябва да чакаме целият свят да възроптае, а след това да започне една международна борба за власт, петрол, оръжия и “зелени” интереси като цяло?

И после ходи с гордост да се наричаш българин...