Изкуството да обичаш

Изкуство ли е любовта? Изкуство ли е да се влюбиш, а след това и да обичаш? Ерих Фром е написал цяла книга в отговор на тези въпроси. Според Фром любовта също като живота е изкуство. Въпрос на време и желание е да се научим да обичаме. Някой може би ще каже – как така да се учим?! Всеки познава любовта и всеки се е докосвал поне за миг до нея. Познатата ни любов – да бъдем с човека, в когото сме влюбени. Познатата ни егоистична любов – да знаем, че този човек ни обича. Задушаващата любов, в която обсебваш другия. Алчната любов – да искаш всичко от тази връзка, но ако може да вложиш минималното от себе си.
Превръщаме любовта в поредния продукт на пазара. Саморазкриваме себе си, за да се рекламираме. Показваме най-доброто, на което сме способни. И така двама души се влюбват, когато намерят най-добрия за себе си продукт на пазара. С една подробност – продукт, който могат да си позволят. Рискуват да пазаруват по опаковката. Все пак тя е най-важната част в маркетинга – рекламирането и бренда. А дали да надникне в опаковката, всеки сам избира. Понякога избираме да се вгледаме по-дълбоко, да се вгледаме в душата на отсрещния човек. Известно време рекламираме и съдържанието на опаковката. Представяме душевността си в най-добрата светлина. След време показваме на бял свят и тъмната си страна.
Може би именно тук се появява изкуството. Изкуството да приемеш човек такъв, какъвто е – с неговите положителни и отрицателни качества и черти. Изкуството да го обикнеш в истинската му същност. Изкуството да поставиш на първо място любовта, а себе си – на заден план. Защото любовта те кара да се чувстваш щастлив, да чувстваш, че живееш, а нима това не е най-важното за всяко едно съществуване? Или по-скоро е смисълът човек да съществува?
Кариера, пари, престиж и власт – това са преходни неща. За тях не ни е нужно изкуство, макар понякога да влагаме цялата си енергия в тях, а за себе си да не оставяме нищо. Макар и винаги да се вглеждаме най-много в тези „ценности”...
И вместо да влагаме цялата си енергия в преходното, би било по-добре да поставим душевността на първо място.
Истинската любов не е търговия – „дай ми, за да ти дам”. В нея човек дава, за да направи другия щастлив и по този начин и двамата да се чувстват добре.
Привързаност, доверие, грижа, любов. Всичко тези чувства са вплетени в обичта. Да мислиш за другия, да му вярваш, да се нуждаеш от него, да даваш, но не за да получаваш и не да задължаваш. Любовта не е задължение, тя е основана на принципа на добра воля.
Банката за услуги не важи и за истинската любов. Натякването, изгодата и алчността са на пазара за опаковки, където можете да си намерите и дори да си купите плътска любов. Истинската любов трябва да бъде чиста и неопетнена. И единствено човекът без злоба, задни мисли и лицемерие може да приеме чистата любов в душата си. Единствено човекът, избрал да се отдалечи от егоизма, да се отдалечи от себе си и от собствените си плътски и злонамерени желания, може да се научи на това изкуство... Изкуството да обичаш.