Птичката на щастието

Дали хубавите неща в живота ни се случват тогава, когато сме готови да ги приемем? Дали „нещото”, което наричаме съдба, ни среща, когато сме способни да го оценим?

Тези въпроси често измъчваха обърканото съзнание на Алекс. Тя беше на мнение, че сами чрез мислите си и чувствата си можем да привлечем щастието към себе си. Алекс бе дълбоко убедена, че то – щастието е тук – около нея, около мен, около теб... около всички нас. Само трябва да се огледаме, да се пресегнем и да го докоснем. Правилно е казано, че птичката на щастието каца само веднъж в живота ни. Въпросът е в това да я усетиш, да я почувстваш и да я приемеш - не да я уловиш в клетка. Трябва да се отнасяш към нея с нежност и внимание, да дариш цялата любов, която пазиш в себе си... Трябва да се грижиш за нея и тя ще отвърне със същото спрямо теб.

Алекс си спомни думите на нейния добър приятел Рон:

- Любовта е щастието, от което се нуждаем. Неподправената любов, която умее да обича нежно, страстно, всеотдайно. Любовта е тази, която те кара да се чувстваш изпълнен, силен, добър... Любовта те кара да правиш глупави неща, защото тя иска жертви. Тя иска да покажеш, че наистина си готов да я приемеш, но и да отхвърлиш – да отхвърлиш очилата, непозволяващи ти да видиш птичката, която пее песента на твоята душа. А ти я виждаш, когато откриеш себе си в любовта си...

- Въпросът е как да разбереш, че това е тя – че това е твоята птичка на щастието? –попита Алекс.
-Виждаш я... разбираш я, когато видиш себе си, когато откриеш себе си в своята любов. – отговори й Рон.

Алекс видя себе си в Тони. В началото не вярваше, защото тя търсеше самотата, търсеше бариерите, с които се бе обградила... от страх да не бъде отново наранена. Тони обаче ги премина. Премина ги, без Алекс да усети. Тони й показа, че още може да обича. Не. Той й показа, че вече е способна да обича, да приеме любовта в себе си, да приеме неговата любов. Тя откри себе си в неговата душа.

- „И за миг не се съмнявам, че е истина. За миг не се съмнявам в теб. Знам, че теб търсех, от теб се нуждаех – от теб и любовта ти.Сега запълних празнотата, която не разбирах преди да срещна теб”, прошепна Алекс.