А някой кара кооооолеееело...

Карането на колело в София не е спорт, то е игра на оцеляване.
Вместо в забавление и отпускане от забързаното и потискащо ежедневие, карането на колело в София се превръща в едно кошмарно „приключение”. Мислех си, че е по-добре да въртиш педалите на въздух, вместо във фитнес-залата, но след като опитах и аз този вид предвижване из София, разбрах, че поглъщам всичко друго, но не и чист въздух. Пушекът от преминаващите коли изпълва дробовете ти с добре наситен въглероден двуокис, а когато се прибереш, разбираш, че си толкова мръсен, все едно си се въргалял като магаре в пепел, а косата ти /горко им на девойките/ е пълна пясък... и не само. Поне можем да бъдем благодарни на нашия велик кмет Бойко Борисов, който се постара и създаде специално за нас – велосипедистите някакво жалко подобие на велоалеи...
Така например, „велоалеята”, минаваща от ст. „Васил Левски” до НДК по бул. „Евлоги Георгиев”, е изградена от тракащи плочки, които вместо да те улеснят, по-скоро могат да разбият колелото ти. После ходи да търсиш обезщетение! Да, ама никой няма да ти го даде... А какво става при дъжд – получаваш безплатна кална баня.
Друга сравнително нова велоалея е тази, която заобикаля НДК. Всъщност единственото ново в нея е жълтата боя, която са плеснали небрежно по плочките. Отново специално за нас милата ни Столична община е направила екстремна велоалея със своите резки завои, които, ако случайно не забележиш, рискуваш да се блъснеш в някой билборд. А новата велоалея, намираща се на бул. „Цар Борис III", е редувана от гладък асфалт и остри камъни, за да бъде изживяването ти още по-незабравимо, особено ако спукаш някоя гума. Е, всеки може да кара с две гуми, но с една – това вече е професионализъм. Да не забравяме и безумните „рампи”, които поставят пред всеки бордюр. Всъщност те не ги поставят на всеки бордюр. Ако изобщо ги има, положението отново става екстремно, а ако ги няма – спортът става още по-качествен – трябва да редувате слизане и качване на велосипеда на всеки 5 минути, което от своя страна помага за заякване на ръцете ви. По-здравословен и комплексен спорт – здраве му кажи!
Не трябва да пропускаме и пешеходците, благодарение на които карането на велосипед се превръща в истинска щафета. Някакси, те винаги се озовават на пътя ти и независимо дали се намират на велоалея или не – те винаги вървят право срещу теб, насочили празен поглед към теб, сякаш ти казват „блъсни ме”. Тези самоубийци са по-опасни и от шофьорите. В такива случаи трябва да направиш много бързо избор – да рискуваш да ги блъснеш или да рискуваш ти да се пребиеш в някое дърво, билборд или канавка. С времето обаче ставаш все по-агресивен и вместо на щафета, започваш да играеш на GTA, само че с велосипеди и... на живо.
Тук идва ред и на шоьорите, които обикновено са адски раздразнени от факта, че са по-бързи от теб, но при километрични задръствания ти си по-бързият. Затова и гледат да те стреснат при първа възможност като тръгнат рязко към теб или пък просто не ти дават път да минеш. За сметка на това обаче, ако си от женски род, можеш да се радваш на непрекъснато подсвиркване и надуване на клаксони, които те карат да се чувстваш като експонат на улицата. Е, поне се радваш, че си забелязан и че няма да минат през теб.
Ако си успял да минеш през всички тези препядствия, не бързай да се успокояваш. Не забравяй за бездомните кучета, които силно се раздразват от бързите движения и твоята гума или по-лошо – твоят крак - може да се превърне в обект за гризене.

За съжаление, това е действителността не само в милата ни столица, а и в цялата ни държава. Простаци и селяни ни управляват - с простаци и селяни се сблъскваме в ежедневието. А аз все повече и повече започвам да забелязвам тези неща и съм все по-вбесена от това, което виждам.

Обичам Родината, но мразя Държавата!

Хора, спортувайте, но бъде внимателни. Ама много внимателни!!!!!! Защото опасността в София дебне от всеки ъгъл...