Е вече си еба мамата, с извинение!
То бива бива, ама т'ва мойто не е никаква революция, а пълна деградация... То не бяха любовни терзания, излияния, псувни и всякакви такива shit-ове. Ама КРАЙ!
Върнах се обратно на земята, в готината реалност, макар и неприемлива понякога. Тук съм вече :) А реалността - скучно ежедневие (рутина май му беше думата), с малко разчупващи положението истории. Графикът е начертан от - до: работа - бира - сън - пак работа - (междувременно във всички възможни паузи малко учене) - евентуално релакс вкъщи... и така. Готино с две думи, а с други думи (написано на чашката ми за кафе) - "Same shit different day"!
И в тези прекрасни дни, изпълнени с неуморим и незаплатен справедливо, несправедлив труд, имам една прекрасна идея и мечта едновременно - да имам само 3-4-5 дни, в които да забравя дори, че съществувам. Е, не да се вкарам в емо-история, а просто да мърдясвам... Но няма шанс. Все пак част от желанието ми ще се сбъдне - ще забравя за себе си и ще трябва да мисля за още 70 говеда (понеже ми е малко да мисля за своята личност)... Евентуално, ако успея да се съвзема и ако не получа нервна криза от откачени пенсии и капризни агенти, може да успея да зърна бялото моренце на нашите мили съседи - гърците и да се насладя на остров Тасос - у-ла-ла-а. Само евентуално обаче. И все пак, ще бъде яко :)
Междувременно ще продължавам да разчупвам с биричка в ръка и с 100-каратова усмивка, защото да не забравяме най-важното - животът е хубав и рекламата на колегите от GloBul - най-доброто предстои!
Малко рицина, метакса и сиртаки, потрошени чинийки и... се приключват ядовете.
Ясу :р
четвъртък, март 29, 2007
понеделник, март 12, 2007
Свободна съм!
Вече съм свободна! Свободна съм да мисля, както на мен ми харесва, да правя това, което на мен ми харесва, да бъда щастлива и да мисля за себе си. Уморих се да живея с предразсъдъци и да мисля на първо място за другите. Да премислям всяка една крачка, защото може би мога да нараня близките. И в това премисляне, във всички тези стени, които поставях пред себе си, аз създавах сама своето страдание... Компромиси? Трябва да ги има, за да има разбиране, но искрени компромиси, а не привидни маски с цел - "аз направих всичко за теб". Едно натякване, показващо "голямата обич". "Днес аз те почерпих" или още по-зле "останах без пари" (премълчано - "защото те почерпих"). Виж аз какво направих - сега си ти наред. Хах! Дойдох заради теб, ела и ти при мен, за да ми покажеш, че ме обичаш... (но не бъркай в чинията ми). Дойдох от 2000 км, ама виж, няма да дойда да те взема, 'щото не ми се занимава - много се изморих от тизи път, дееба. А пък за изпращане да не говорим - нали си хващаш такси - мен к'во ме боли - та аз не съм джентълмен, а и ти го знаеш, така че ме остави на мира и недей да се фръцкаш, моля те! А и като се сърдиш и се фръцкаш, няма да те гоня - под достойнството ми е. Ама виж, ти ме гони мен, 'щото се чувствам по-мъж, ама да не кажеш, че съм путка! Похарчи пари (не че ги имаш), защото иначе няма да разбера какво знача за теб... А през това време си търси друг, защото ти не искаш мен, това не съм аз. И все пак ме чакай. Аз имах планове за нас, но ме беше страх да ти кажа (пък за какво да ти казвам - да не сме заедно). Толкова любов таях в себе си и толкова писма написах за теб, които не исках да показвам - че защо да разбираш колко много те обичам?! По-добре е да ти кажа, когато е вече късно, пък може да ти стане гадно. А ако не - намирам си да чукам друга (не за друго, а защото топлото легло ще стопли може би сърцето, което ти разби). Но ти си единствена за мен, знаеш ;) Бъдещето можеше да се промени, но само защото вече всичко е свършило го споменавам. Имах големи планове! Но ето, не сме вече заедно - аз си оправям живота - виж без теб колко съм добре!
Хах! Мъже! Колко сте прозрачни всички. Добре, че все пак разбрах (макар и малко късно) за какво става въпрос. И добре, че спря и да ми пука. Да те мразя ли? Това е невъзможно, просто вече съм безразлична.
Сега съм сама и съм свободна. И за пръв път самотата е толкова приятна!
Днес аз съм свободна - в търсене на перфектния може би? И кой е този "перфектен"?! Не, не е рицар на бял кон:
1. да не пуши;
2. да не пие;
3. да бъде верен;
4. да прави подаръци често;
5. да повтаря всеки ден "обичам те";
6. да бъда единствена за него.
BULSHITS!
Отдавна спрях да вярвам в легенди, нито са ми нужни.
...Не ви ли се е случвало поне веднъж да видите една двойка - Тя прекрасна, мацка номер 1, а той прошляк... Или пък обратното - Той супер мъж, а тя пълна смотанячка... И си казвате "тия пък какво правят заедно". Амиии, просто! Те се обичат. Те се чувстват щастливи. Този прошляк я кара да се чувства добре, а онази смотанячка го кара да бъде себе си. Примерно.
Важното е ти да си добре, да си щастлив (като цяло) и да разчиташ на човека до себе си. Другото е лигава история. Пък и любовта, знаете, е до време - после всеки забравя за какво става въпрос.
Хах! Мъже! Колко сте прозрачни всички. Добре, че все пак разбрах (макар и малко късно) за какво става въпрос. И добре, че спря и да ми пука. Да те мразя ли? Това е невъзможно, просто вече съм безразлична.
Сега съм сама и съм свободна. И за пръв път самотата е толкова приятна!
Днес аз съм свободна - в търсене на перфектния може би? И кой е този "перфектен"?! Не, не е рицар на бял кон:
1. да не пуши;
2. да не пие;
3. да бъде верен;
4. да прави подаръци често;
5. да повтаря всеки ден "обичам те";
6. да бъда единствена за него.
BULSHITS!
Отдавна спрях да вярвам в легенди, нито са ми нужни.
...Не ви ли се е случвало поне веднъж да видите една двойка - Тя прекрасна, мацка номер 1, а той прошляк... Или пък обратното - Той супер мъж, а тя пълна смотанячка... И си казвате "тия пък какво правят заедно". Амиии, просто! Те се обичат. Те се чувстват щастливи. Този прошляк я кара да се чувства добре, а онази смотанячка го кара да бъде себе си. Примерно.
Важното е ти да си добре, да си щастлив (като цяло) и да разчиташ на човека до себе си. Другото е лигава история. Пък и любовта, знаете, е до време - после всеки забравя за какво става въпрос.
И рече пророк Илия:
"Понякога в живота ни се случват неща, които не можем да избегнем. Но все пак има някаква причина, за да ни се случват. Каква ли?... Това е въпрос, на който не можем да отговорим преди изпитанията, нито по време на тях. Едва когато ги преодолеем, разбираме защо са се появили в живота ни."
Паулу Куелю
Паулу Куелю
Абонамент за:
Публикации (Atom)