Остава месец до местните избори. И аз като заблуден гражданин на нашата смешна държавица /но не и смешна родина, все още/ и като жител на София, мисля този път да гласувам. Не искам отново да стоя вкъщи, псувайки българските политици и повтаряйки си „няма смисъл да гласувам”, а после да се чудя защо не съм се опитала да си дам гласа. Но проблемът е, че като отидеш да гласуваш трябва да дадеш вота си за някой, когото ти одобряваш. Някой, чиято работа харесваш, или поне харесваш обещанията му, или пък външния вид.
И тук идва въпросът – ами, ако не харесвам никой? Не харесвам ничия работа, а на обещания не вярвам. Не се впечатлявам от външния вид на политиците, тъй като не ме интересува как изглеждат, а какво правят за мен. Може би това е вирусът на поколението ни – обичаме не да критикуваме, а да псуваме всички, обичаме да сме анархично настроени, отдалечени от политическите игрички и смешни лъжи. Но трябва да гласуваме, нали?
След продължително слушане на празното говорене на старите-нови политици, се замислих кой е подходящият за мен кандидат. За кого бих дала гласа си? Отговорът е прост – за никой. Пародията се състои в това, че изборът е не е да гласуваш за този, който би ти предложил повече, а за този, който би те ощетил най-малко със своята работа.
А ето я и равносметката, която си направих след не много дълги размишления:
Общо взето групата на кандидат-кметовете се очертава по следния начин: бивша манекенка, двама бивши генерали /единият, от които от Държавна сигурност/, баскетболен треньор /настоящ/, двама евродепутати и банкер. Интересна смесица от биографии.
/акцентът не е поставен посредством реда на номерата/
- Юлияна Дончева:
Тя е бивша манекенка, с добра кариера в шоубизнеса, но и в политиката. Участвала е не в една комисия и не в една политическа група. Кариерата й никак не е зле. Щеше да е хубаво, ако знаеше, че когато участва, а не води предаване, трябва да може да говори, без да е заучила репликите си, защото там не тя избира въпросите. Докато разясняваше бъдещата си програма като кандидат-кмет на коалицията „БГ съюз”, тя внезапно напусна предаването „Денят започна” на БНТ. Че защо да не го направи, след като на трети въпрос подред не може да отговори?! Въпросите не бяха с повишена трудност. Отнасяха се за управлението на столицата, за Софийска вода… Е, след това от прессъобщение разбрахме, че Дончева е получила колапс. Странно, но все си мисля, че водещият Григоров нямаше да гледа безучастно и с видимо недоумение как Дончева бяга от камерите. Но всичко може да се случи, все пак…
Както и да е. Интересното е, че на 17 септември в „12+3” на БНР Дончева казва, че „Съюз БГ” застава зад кандидатурата й „с ясна програма и виждане каква трябва да бъде София през следващите 4 години". Само 3 дни след това „съобщава” в „Тази сутрин” на БТВ, че програмата й е „почти готова”. Трудно ми е да вярвам на кметове, които бягат от камерите, когато са забравили репертоара си и които не знаят дали им е готова програмата или е почти готова. Всъщност, страх ме е от кандидат-кметове, които дори не си знаят програмата.
… Което ме подсеща за следващия кандидат:
- Константин Папазов или познатият ни треньор на баскетболния „Левски” – Тити Папазов.
Издигнат от Демократичната партия, той предпочита вместо предизборна кампания, да говори за баскетбол. Затова и често бърка състезанията – кметски ли са, баскетболни ли са. Какво значение има? Все пак разлика между баскетболната топка и столицата няма. И двете се разиграват еднакво нелепо. Неговите обещания не са свързани с никакъв проект за София. Той не знае законите за местно самоуправление. За какво са му? Както сам казва, ще ги научи, когато получи кметския пост. Добър стимул да накара софиянци да изберат точно него за градоначалник, не мислите ли? А и според Тити след четири годишното му управление, софиянци ще го молят да остане на този пост /”Коритаров live”, Нова телевизия/.
Следващите 4 години ще се очертаят интересни. Както не минава ден, без да се появи любимият Бойко Борисов в медиите и да даде своето мнение по какъвто и да бил въпрос, така и политическото предаване с Константин Папазов ще се превърне в спортно коментаторско студио. Мъже, гласувайте за Тити, няма да съжалявате.
- Мартин Заимов
Мартин Заимов е бивш зам.-министър на търговията, бил е съветник на Александър Божков в правителството на Иван Костов и бивш шеф на валутния борд към Българска народна банка. С две думи – добър професионалист… или така поне изглежда. А добър бъдещ кмет? – може би. Щеше да бъде хубаво, ако и той имаше някаква представа какво конкретно ще направи със столицата, с проблемите на столицата, които никак не са малко, както всички вече добре знаем. Да, но Мартин Заимов успява да каже единствено „В София нищо не работи, както трябва” /”Денят започва”, БНТ/. Добре, че е Заимов да застане пред камерата и да ни съобщи, че нищо не е наред.
Браво, г-н Заимов! Но и аз имам новина за Вас. Не само в София, но и в цялата българска държава нищо не работи, както трябва, освен големите корупционни задкулисни игри и подигравката с народа ни.
Е, и аз знам проблемите на София. И аз мога да започна да изброявам и то много по-добре от всеки друг политик или кандидат-кмет. Защото аз живея в жестоката действителност – нямам вила в Бояна, нямам хубав черен баварец, а и не ми трябва. Няма кой да ми бута пачки в ръцете, за да му направя услуга, иначе и аз бих ги приела, признавам си. Не съм била нито манекенка /но може и да стана/, не съм треньор по баскетбол /нямам намерение и да бъда/, не съм била директор на валутния борд /дано да бъда, но едва ли/, не съм бивш генерал, нито сегашен евродепутат...
Но добре виждам мястото, на което живея и което въпреки всичко обичам. София – красива столица с красиви хора и красиви възможности, загрозена от зле свършената ви работа. Напукан, продупчен и крив асфалт… Докато чакам да пресека на пешеходната пътека, на който колите не ми правят път, разбира се, имам шанса да бъде обляна няколко пъти с кална вода, заради дупките в асфалта. Ако тръгна да преминавам, трябва да чакам да минат всички коли, защото иначе рискувам да бъда прегазена и изоставена по средата на улицата, тъй като при наличието на закони няма кой да ги спазва, заради наличието на пари.
Площадката пред блока /и де да беше само тя/ е покрита с мръсотии и боклуци, отговарящи на доброто управление и на благодарността на гражданите за състоянието, в което се намират. Из въздуха продължават да се носят приятни миризми на кофа за боклук, особено в района на Дружба. Понякога човек се чуди къде се намира – в нормална европейска столица или в контейнер за боклук. Всеки си играе с балите като на „тука има, тука нема”– ту в София, ту в Суходол, ту в Пловдив. Разменят си заплахи и обиди, а вечно недоволният и критикуващ Бойко Борисов така и не успя да направи нищо със софийските боклуци. За бизнес центрове спонсори се намират, но за преработващ боклуците завод няма никой на хоризонта. Дали това е въпрос на /не/правилно водена политика или на ограничено българско съзнание. За какво да ни пука на нас софиянци, че ще тровим хората в Суходол или тези в Пловдив. Нали ние сме си добре?
Вече няма смисъл да пиша и за невероятните пътища в столицата ни. Всеки сам може да си направи анализ на трафика в София, дори и депутатите с техните лъскави мерцедеси.
Поне засега можем да бъдем малко доволни относно парковете в София. Може да се каже, че са поддържани. Днес дори можем да видим работещи чешмички и фонтани, за които до вчера си мислехме, че са паметник на културата, а водата от тях е останала като красив спомен от детството. Дори и езерото „Ариана” е напът да функционира, макар с малко закъснение! Добре, че наближават кметските избори, та Бойко Борисов да се хване отново да открива езерца, детски площадки и прочее.
Е, разбира се, никой не се впечатлява от факта, че все още няма построени приспособления за каране на скейт, хикс и т. н. Почти разрушиха паметника на Съветската армия, заради метрото, което кой знае кога ще започне да функционира. Мястото, което ще запомним с честите open-air-и и със скейт-състезанията заприлича на селска кочина. Но защо ни е точно в София да продължава да се развива тази култура, която навсякъде другаде по света е развита?!
