Save the nature!

Днес прочетох за инициативата, която аз наричам "15 октомври". Тъй като се чувствам съпричастна към съдбата на българската природа и на световната екология, въобще, с този пост се включвам и аз.
Вярно е, признавам си. Аз не участвах в нито един еко-протест поради обективни причини - работа. И въпреки това се опитвах да ги отразя. Вярно е - блогът ми не е насочен специално към екологията. Дори и аз не знам към какво точно е насочен. "История на изгубените души" - заглавието говори само за себе си. Бих определила и природата като изгубена душа, която с навлизането на световния капитализъм бе оставена на произвола на съдбата, бе буквално потъпкана.
И всички ние, със своето безучастие позволихме природата ни да бъде унищожена... почти. Но все още съществуват т.нар. райски кътчета, където винаги можеш да избягаш от забързания, сив и материалистичен свят. Няма нищо по-хубаво от това да отидеш на отдалечено, чисто и девствено място! И няма нищо по-хубаво от това да го оставиш такова... да го оставиш така, както си го намерил.
За първи път мога да се насладя на понятието "гражданско общество". Ето, че и в България То се събуди. Ето, че се интересуваме от това дали няколко /но немалко/ декара земя ще бъдат унищожени..., а с нея и няколко декара гори, растителни и животински видове. И не мисля, че трябва да се интересуваме дали видовете са защитени, дали плажната ивица е наситена с дюни, пясъчни лилии и т. н. Всяко кътче от българската природа си заслужава да бъде видяно, да бъде докоснато. И днес в обсипаната с хотели, предприятия и бизнес интереси - България, мисля, че никой не се нуждае от още и още индустриални зони, от още почивни станции и комплекси. Предлагам на така заинтересованите от туризма лица да вземат да докарат съществуващите вече градове и курорти на европейско равнище и тогава да започнат да говорят за развитието на бизнес-туризма.
Защото аз не го виждам с бавно рушащите се хотели в Слънчев бряг и Златни пясъци, нито в намерисващите на канализация плажове, нито в хотелите без дълъг срок на годност в Банско... Бизнесът може да се насочи към навлизащия алтернативен туризъм. Световните нагласи сочат, че все по-малко хора желаят да отдъхват на шумни, застроени и с нищо напомнящи на почивка места. А и специално в България никой от обикновените граждани не е усетил нито предимството, нито приходите от развитието на българския туризъм. Всички знаем, че единствено корпоративните граждани могат да се насладят на тази екстра...

Нека ги има дивите места. Нека не позволяваме те да бъдат унищожени. И нека ги пазим от самите нас. Една хартийка, една кибритена клечка, една бутикла... може нищо да не значат за теб, но помисли за останалите 7 млн. и повече българи. Помисли, ако всеки последва примера ти. Типичен пример за възможния резултат е и самата ни столица. И все пак, помисли за хората, които биха искали да посетят същото девствено, красиво и чисто място, а се озоват просто сред поредната кочина!

Време е да мислим мащабно, позитивно и в перспектива. :)

Think abut it... and save the nature!

New realization

"Любовта винаги е търпелива
и любезна. Никога не завижда.

Любовта не се превъзнася
и не се гордее.

Не е груба, нито егоистична.

Не е обидчива или злопаметна.

Любовта не намира удоволствие
в греховете на другите,
но се наслаждава на истината.

Винаги е готова да прости,
да се довери, да се надява...

... и да понесе...

... каквото и да било.

/A Walk To Remember/

* * *
...Човекът по своята същност е егоистично същество. Вглъбен в своите чувства, забравя за тези на другите. И за да задоволи своите чувства навлиза в душата на другия, броди из нея, обърква я, а когато се насити или пък се уплаши от това, което вижда вътре, я изоставя. А душата, от своя страна, когато приеме някого в себе си като свой душевен партньор, тя му се доверява и се оставя той – партньорът да се грижи за нея. Когато този човек избяга, когато я остави без обяснения, той ранява душата там, където най-много я боли. Дълго време в търсене на отговора защо е останала сама и в това объркано състояние, душата страда. И ненамирайки логичното обяснение за наранените си чувства, тя се затваря в себе си, за да се излекува сама, както тя умее най-добре. Дори и излекувана, душата продължава да усеща дълго време болката и страданието. След време обаче външният свят става чужд за нея, защото инстинктивно тя, душата, бяга от всичко онова, което би й причинило подобна болка отново...

... Любовта не е нахлуване в живота на другия. Любовта е сливане. Тя не се планира, тя просто се случва. Който започне да размишлява над любовта и да притегля правилното с грешното, значи той не обича. Алекс намери нова надежда, за да допусне отново любовта до себе си. Тя бе готова да разкрие сърцето си, само когато душата й го позволи. Обеща си повече да не я насилва – да не й позволява да се затваря в себе си и да не допуска думите на разума да говорят на сърцето. Любовта трябва да бъде чиста. Тя не се планира, тя се случва, когато две души са еднакво готови да се слеят в едно.