Невинен поглед

Птичката на щастието

Дали хубавите неща в живота ни се случват тогава, когато сме готови да ги приемем? Дали „нещото”, което наричаме съдба, ни среща, когато сме способни да го оценим?

Тези въпроси често измъчваха обърканото съзнание на Алекс. Тя беше на мнение, че сами чрез мислите си и чувствата си можем да привлечем щастието към себе си. Алекс бе дълбоко убедена, че то – щастието е тук – около нея, около мен, около теб... около всички нас. Само трябва да се огледаме, да се пресегнем и да го докоснем. Правилно е казано, че птичката на щастието каца само веднъж в живота ни. Въпросът е в това да я усетиш, да я почувстваш и да я приемеш - не да я уловиш в клетка. Трябва да се отнасяш към нея с нежност и внимание, да дариш цялата любов, която пазиш в себе си... Трябва да се грижиш за нея и тя ще отвърне със същото спрямо теб.

Алекс си спомни думите на нейния добър приятел Рон:

- Любовта е щастието, от което се нуждаем. Неподправената любов, която умее да обича нежно, страстно, всеотдайно. Любовта е тази, която те кара да се чувстваш изпълнен, силен, добър... Любовта те кара да правиш глупави неща, защото тя иска жертви. Тя иска да покажеш, че наистина си готов да я приемеш, но и да отхвърлиш – да отхвърлиш очилата, непозволяващи ти да видиш птичката, която пее песента на твоята душа. А ти я виждаш, когато откриеш себе си в любовта си...

- Въпросът е как да разбереш, че това е тя – че това е твоята птичка на щастието? –попита Алекс.
-Виждаш я... разбираш я, когато видиш себе си, когато откриеш себе си в своята любов. – отговори й Рон.

Алекс видя себе си в Тони. В началото не вярваше, защото тя търсеше самотата, търсеше бариерите, с които се бе обградила... от страх да не бъде отново наранена. Тони обаче ги премина. Премина ги, без Алекс да усети. Тони й показа, че още може да обича. Не. Той й показа, че вече е способна да обича, да приеме любовта в себе си, да приеме неговата любов. Тя откри себе си в неговата душа.

- „И за миг не се съмнявам, че е истина. За миг не се съмнявам в теб. Знам, че теб търсех, от теб се нуждаех – от теб и любовта ти.Сега запълних празнотата, която не разбирах преди да срещна теб”, прошепна Алекс.

Изкуството да обичаш

Изкуство ли е любовта? Изкуство ли е да се влюбиш, а след това и да обичаш? Ерих Фром е написал цяла книга в отговор на тези въпроси. Според Фром любовта също като живота е изкуство. Въпрос на време и желание е да се научим да обичаме. Някой може би ще каже – как така да се учим?! Всеки познава любовта и всеки се е докосвал поне за миг до нея. Познатата ни любов – да бъдем с човека, в когото сме влюбени. Познатата ни егоистична любов – да знаем, че този човек ни обича. Задушаващата любов, в която обсебваш другия. Алчната любов – да искаш всичко от тази връзка, но ако може да вложиш минималното от себе си.
Превръщаме любовта в поредния продукт на пазара. Саморазкриваме себе си, за да се рекламираме. Показваме най-доброто, на което сме способни. И така двама души се влюбват, когато намерят най-добрия за себе си продукт на пазара. С една подробност – продукт, който могат да си позволят. Рискуват да пазаруват по опаковката. Все пак тя е най-важната част в маркетинга – рекламирането и бренда. А дали да надникне в опаковката, всеки сам избира. Понякога избираме да се вгледаме по-дълбоко, да се вгледаме в душата на отсрещния човек. Известно време рекламираме и съдържанието на опаковката. Представяме душевността си в най-добрата светлина. След време показваме на бял свят и тъмната си страна.
Може би именно тук се появява изкуството. Изкуството да приемеш човек такъв, какъвто е – с неговите положителни и отрицателни качества и черти. Изкуството да го обикнеш в истинската му същност. Изкуството да поставиш на първо място любовта, а себе си – на заден план. Защото любовта те кара да се чувстваш щастлив, да чувстваш, че живееш, а нима това не е най-важното за всяко едно съществуване? Или по-скоро е смисълът човек да съществува?
Кариера, пари, престиж и власт – това са преходни неща. За тях не ни е нужно изкуство, макар понякога да влагаме цялата си енергия в тях, а за себе си да не оставяме нищо. Макар и винаги да се вглеждаме най-много в тези „ценности”...
И вместо да влагаме цялата си енергия в преходното, би било по-добре да поставим душевността на първо място.
Истинската любов не е търговия – „дай ми, за да ти дам”. В нея човек дава, за да направи другия щастлив и по този начин и двамата да се чувстват добре.
Привързаност, доверие, грижа, любов. Всичко тези чувства са вплетени в обичта. Да мислиш за другия, да му вярваш, да се нуждаеш от него, да даваш, но не за да получаваш и не да задължаваш. Любовта не е задължение, тя е основана на принципа на добра воля.
Банката за услуги не важи и за истинската любов. Натякването, изгодата и алчността са на пазара за опаковки, където можете да си намерите и дори да си купите плътска любов. Истинската любов трябва да бъде чиста и неопетнена. И единствено човекът без злоба, задни мисли и лицемерие може да приеме чистата любов в душата си. Единствено човекът, избрал да се отдалечи от егоизма, да се отдалечи от себе си и от собствените си плътски и злонамерени желания, може да се научи на това изкуство... Изкуството да обичаш.