It's No Good

I have all the time in the world... to make you mine:)

--------->Pozdrav za po4itatelite na Depeche :)<-----------

Top Gear - Party / демек Коч Парти/ 26.04.2007

Рецепта Анти - сдух:

- бира;
- кебапчета (аматьорско приготвени - party grill style);
- наргиле (с вкус на мента по възможност);
- предаване за коли (задълже "Top Gear");

И най-важното за едно коч парти - подобаващи кочове =)

Десет Х =)

Touch Of Hope

Lamb - Gabriel

Без запознанства и без сбогувания

Това е моят малък прозорец към света... и всяка минута е различно представление.
Може да не го разбирам, може дори да не съм съгласна с него. Но въпреки това го приемам и просто се нося по течението. Корабът на живота, в който пътувам... той не бива да се клати. Но аз пътувам по течението. А всички реки водят в морето.

Идеята е да останеш в състояние на постоянно напускане докато винаги пристигаш. Спестява запознанства и сбогувания. Спестява болка и тъга.

Пътуването не иска обяснение. Само пътници... просто пътници, които срещаш, разминаваш се с тях... Някои остават за кратко като спътници в пътуването ти към океана, а после те напускат. Остават в твоите спомени, които с времето избледняват. Накрая винаги оставаш сам в океана.

* * *

... Сякаш идваме на тази планета с кутийка пастели - може да ни дадат кутийка с 8 цвята, а може би такава с 16... Но всичко е в това какво правиш с пастелите, с цветовете, които са ти дали.

И не се безпокой дали оцветяваш в очертанията. Най-добре оцветявай извън тях. Не ме ограничавай!

Аз винаги ще бъда извън очертанията, защото аз определям своето пътуване... без запознанства и без сбогувания.

"Waking life"

Come into my mind

Тасос... зеленият остров, малкият рай, в който успях да се откъсна малко от света... макар и за кратко! Да, беше трудно, натоварващо, изморително. Не получих дозата сън, от която се нуждаех, но аз съм вече робот и на мен сън не ми е нужен. Да, имаше наистина 70 говеда. Оопс! Грешка... хора, нормални хора с изключение на част от тях - с леко селски прояви. Както и да е, важното е, че моите бяха същински ангели, които успяха чрез своето щастие да ме накарат и аз да се почувствам добре. Какво по-хубаво от това да дариш щастие и да забравиш за собствения си shit?

А Морето... детайлът, който ми липсва тук в София, в мрачната и потънала в миризма София! Имам нужда от пространство, от кратко съзерцаване в необятните води, които ме успокояват, които ме карат да се чувствам спокойна и... свободна. Не искам да се връщам. Успях да забравя, да забравя всичко и да избягам, да бъда тази, която бях. И сега... сега не искам да съм тук. Не исках да мисля за нищо, не исках да се връщам! Ала аз съм тук и това е реалността, която за пръв път аз приемам с цялото си същество. Не страдам, не мога и да страдам. Изчерпах се...

Искам да изхвърля всичко, което ми пречи, което ме кара да се чувствам потисната. Писна ми да влизам в скучни роли и да търпя bulshits! Ще бъда тази, която аз искам... не, ами тази, която съм си всъщност и ще правя това, което ме кара да се чувствам добре. Другото не е от значение...

И по този повод напуснах работа. И съм доволна - първа крачка далеч от сдуха. Извод - с шибани византийци - никога повече! Как беше: отидох, видях... ама напуснах! :)

Продължавам. Както правя всеки път. Нямам време за почивка, нямам време за депресии. Инерция - просто давам по инерция, но напред. Ще се справя и с този филм!

Щастлива съм. И въобще не ме е*е. И може би единственото, което ми куца е шибаната самота, която толкова много мразя. Пътят към манастира е кратък, а моят път към лудостта никак не е далеч. Яко е като си сам и просто търсиш без дори да знаеш какво. Лошо е когато си открил, когато знаеш какво искаш... а трябва да се съобразяваш с прищевките и неразбраните желания на другите. Да, аз знам от какво се нуждая и какво искам. Но за съжаление се връщам към старите филми, в които хората си играят с мен на как беше... "иди ми, дойди ми". Поне е интересно:) Но както с всичко останало и това писва в един момент.

Е, поне съм в играта. "Нека играта продължи", нали? Поне е весело. Но аз вече съм отегчена. Затова по-добре Fuck off за всички! :) И в манастира ще е по-интерсно =)

Това май съм Аз :)

Напускам за малко...

Ще избягам... ще избягам за малко от този чужд и пълен с мъка свят. Ще отида там, където няма тъга, макар и да се срещна за миг със самотата. Ще остана сама със своите сиви и объркани мисли. За да бъда отново аз. За да продължа напред с нови сили и с вечната 100-каратова усмивка. Тук се пренаситих от безсмислие и напразно изминали дни. Оставям след себе си спомените като тежък товар, който ме топлеше, но сега ми носи само тъга. Ще почина за момент, встрани от пътя, някъде из пустите кътчета, запазени за изморени пътници...

Така ми е по-добре - без досадно звънящия телефон и безсмислените излишно изречени думи. Така ми е по-добре - без ненужните чувства, носещи единствено объркване. Утрешният ден ще бъде слънчев и топъл. А аз съм далеч от всичко натоварващо.

Скоро ще се върна - когато си почина. Не, няма да се връщам, а по-скоро ще продължа. С нови сили... Няма да вярвам на страхливо изречените думи. И ще продължа да търся верния път.