"Единайстият час"

Филмът на Леонардо ди Каприо "Единайстият час", който документира състоянието на планетата и предлага визия за бъдещето, ще тръгне по екраните в Съединените щати още в края на август. Сега ти предлагаме трейлъра.

По думите на самия Леонардо ди Каприо филмът е за зелените решения, които трябва да започнем да внедряваме в ежедневието си преди часовникът да е ударил полунощ. Във филма участват зелени мислители като Стивън Хокинг, Дейвид Сузуки, Уангари Матай и Михаил Горбачов. Те представят проблемите на земята - обезлесяването, изчезването на видовете, замърсяването на океаните, глобалното затопляне, но без да плашат. Филмът зарежда с ентусиазъм за чудесните неща, които предстои да направим, за да тръгнем по пътя на устойчивото развитие.

Повече на сайта на "Единайстият час".

Информацията е на www.gorichka.bg

Трейлърът към фила можете да видите тук.

Отново на българска земя!

Българските медици се върнаха! Няма да добавям "и палестинския лекар с български паспорт". Българските медици се върнаха, повтарям! Колкото и пъти тези думи да се чуят, прочетат или кажат, все още фактът не е за вярване. И те, изстрадалите в прогнилия от жестокост, беззаконие и нечути писъци, затвор... и те все още не могат да повярват и едва ли скоро ще осъзнаят какво се случва около тях. Но фактът си е факт. И можем само да се радваме, макар и с 8 г. закъснение, че мъчениците успяха най-после да стъпят на родна земя, където с отворени обятия освен роднини, ги очакваше с нетърпение целият български народ.
За разлика от повечето изказвания обаче, не мисля, че трябва да благодарим нито на българската дипломация, нито на Европейския съюз, нито на семейство Саркози, нито на Съединените щати. Жалко е в днешно време, живеейки уж в мир и демокрация, да трябва да благодарим на някого за това, че е помогнал на справедливостта да възтържествува. И все пак, ако трябва да благодарим на някого, то това са обикновените граждани, не само български, надявам се, които приеха съдбата на българските медицински сестри като своя. Те плачеха наравно с тях, макар и да не можеха и да си представят изпитанията, на които те - мъчениците, бяха подложени. И слава Богу! Трябва да благодарим на високата общественост, на медиите, които напоследък се превърнаха в модерния образ на будителите от Просвещението.
А какво да кажем за българската дипломация? Тук би трябвало да се каже или добро, или нищо. Е, аз ще си позволя да кажа, че дипломацията закъсня твърде много. Медиците щели да направят сериозна грешка, ако съдят правителството на Костов... Държавата направила достатъчно за тях. Да, държавата успя да удвои страданието на тези хора. Лесно е извън затвора да се говори. Но за тези 8 г. и половина само Те знаят какво е трябвало да преживеят...
Та, да се върнем към държавата. Направила е достатъчно. Не, тя направи част от необходимото, което се включва в задълженията й да защитава своите граждани в или извън тяхната родина!
А какво да кажем за европейската и американската дипломация? Няма смисъл да се самозалъгваме. В глобалния свят липсва състрадание към отделния човешки живот. А в политиката липсва еднозначно желание за помощ на която и да е държава. Тук хуманизъм, за съжаление, няма. Единственото, което движи колелото на великата дипломация, то това са личните интереси, както винаги свързани с пари, много пари и власт.
И не че имам нещо против (и аз им благодаря), но семейство Саркози успяха да рекламират себе си пред целия свят по възможно най-добрия начин и то в самото начало на мандата на френския президент Никола Саркози. Мисля, че трябва всички да се изправим на крака и да ги аплодираме. След това може да аплодираме и Либия за притежаваното от нея количество петрол!
Мога да си представя и американския президент Джордж Буш как се облизва тайничко, изпращайки свой посланик в Триполи.
Следващата фаза е състезание за това кой ще направи петролната сделка на годината.
Иначе всички сме много хуманно настроени. Изведнъж започнахме да се интересуваме от заразените със СПИН либийски деца, от трагедията на 7 невинни души и от тревогите за една незначима за света България.
Но по-добре да не помрачаваме щастието на целия ни народ, да не помрачаваме и свободата на българските медици. Както всички казват: важното е, че те са тук и дано успеят да продължат живота си като нормални хора, макар и това да ни се струва невъзможно. Да не забравяме обаче, че българинът е силен по своята същност.
А сега: хиляди благодарности на българската дипломация, на Европейския съюз (по-специално на Франция и Германия) и, разбира се, на Съединените щати!

Return To Innocence

Това не е началото на края,
Това е завръщането към самия теб,
Завръщането към невинността!
Любов- преданост
Чувство - емоция…
Не се страхувай да си слаб,
Не се гордей твърде много че си силен,
Просто погледни в сърцето си, приятелю!
Това ще е завръщането към самия теб,
Завръщането към невинността!
Завръщането към невинността.

Ако искаш тогава започни да се смееш,
Ако пък трябва заплачи,
Бъди себе си, не се крий,
Просто вярвай в съдбата.

Не се интересувай какво казват хората,
Следвай собствения си път.
Не се отказвай и използвай възможността
Да се завърнеш към невинността…
Това не е началото на края,
Това е завръщането към самия теб,
Завръщането към невинността!

P.S: Както останалите песни на Enigma, и тази носи позитивизъм и може да те пренесе един вид на друго духовно ниво. Жалко, че по-голямата част от участниците на музикалната сцена не правят подобни парчета. Жалко, че и малко хора харесват този тип музика. Както и да е. Почувствайте chillout-a! :)

Groove Armada - My Friend

"Whenever I'm down
I call on you my friend
A helping hand you lend
In my time of need.

Whenever I'm down
And all that's going on
Is really going on
Just one of those days...

You say the right things
To keep me moving on
To keep me going strong...

Whenever I'm down
I call on you my friend
A helping hand you lend
In my time of need..."

Страх, самота & евтин алкохол

Той избра да се скрие зад завесите на своя страх и самота. Реалността за Него съществуваше безсмислено и бе така далечна, че Му харесваше без нея. Той предпочиташе да живее в своя измислен свят, потопен в немалко градуси евтин алкохол и да се представя пред хората такъв, какъвто самият Той искаше. Да, алкохолът беше за предпочитане. Алкохолът беше маската, от която Той си мислеше, че се нуждае, за да скрие страха и самотата, да скрие това, което беше Той всъщност - слаб, безпомощен и страхлив. Не разбираше, че за да избяга от своя омагьосан кръг на самота, страх и алкохол, трябваше да се изправи срещу тях. Вместо това, Той бе твърдо решен, че начинът е да ги приеме като черти на характера си. За съжаление, и другите ги приеха като такива - просто черти на характера му."Той си е такъв", повтаряха често те, неосънавайки, че Той има проблем, който не спира да го мъчи.
Но по пътя си Той изгуби своята личност. Той продължи упорито да търси истината под капачката. Беше сигурен, че Тя - истината, от която се нуждаеше, за да продължи напред, е някъде там на дъното и се нуждаеше от помощ. Не осъзнаваше обаче, че Той самият се нуждае от помощ по пътя си към дъното на своята бутилка с фалшив етикет - бутилка, препълнена със страх, самота и евтин алкохол.
Той обаче започна да харесва самотата и започна да използва страха като оръжие срещу хората, срещу близките си хора. В алкохола намираше помощта, самочувствието и вярата в себе си, която другите му предлагаха и се опитваха да му дадат.
От любовта бягаше забързан и уплашен, защото Тя не му беше нужна. Сам си беше достатъчен, не желаеше излишни нерви и излишни страдания. И започна да бяга и от този проблем като го прегръщаше с двете си ръце. Той винаги бягаше от любовта, когато се стигнеше до думи и се връщаше, когато започваше да я чувства далечна за сърцето си. Накрая... просто спря да я разбира, спря да разбира и себе си.
Разбираше единствено размазаното отражение на собствения си образ в бутилката с изтъркан етикет. Но в един момент се уплаши от онова, което бе видял в нея. Уплаши се от образа, който бе приел - на безчувствен, страхлив, самотен егоист, забравил дори за себе си, само за да избегне страданието. Той не разбра, че то - страданието - бе (или трябваше да бъде) част от реалността - реалност, която съществуваше далечна и непозната. И тогава Той реши да надникне по-надълбоко във фалшивата бутилка, където изгуби собственото си Аз. Изгуби го някъде между страха, самотата и евтиния алкохол...

P.S.: Изгубвайки своята личност, Той изгуби и името си...

За да не остане природа в България

"Не мога да дишам" гласеше лозунгът на един от участниците в мирните протести в подкрепа на Природен парк "Странджа". Но на кой ли му пука след като твоето не-дишане ще осигури милиони или милиарди хартийки за джоба на някой бизнесмен, а може би и за някой политик?! Защо да не избием иначе непотребните животински и растителни видове след като ще имаме страхотен почивен комплекс? Чак се учудвам на протестите на всички тези граждани, които явно не разбират, ама въобще за какво става въпрос. А и говорим само за 1 160 680 дка земя. Има около 261 нищожни вида птици или само 68% от орнитофауната в страната. Просто абсурдно! Включени в Червената книга на България са 17 гнездящи, като черният щъркел, осоядът, малкият лешояд, скалният орел, левадният дърдовец, горският бекас, гълъбът-хралупар, белогръбият кълвач, черният кълвач и 57 вида мигриращи птици. Не знам дали вие, плиткоумни граждани на Република България, все още не сте разбрали, но на наш'та Държава Червена книга не й е нужна. Ние сме се заели с каузата "За да има бизнес в България". Нали плачехте за липса на пари, за липса на работни места? Е, колегите от "Краш 2000"
(обърнете специално внимание на името) ще ви ги осигурят, те мислят за вас и не виждам защо трябва да протестирате. Та вие плюете на собствения си хляб, малоумници такива!
Да, но приятелите от ВАС разбират за какво става въпрос. Те не откриха границите на парка и решиха, че той не съществува, само по документи обаче. Затова ще започнем работа да го заличим и визуално, за да бъде всичко изчистено и ясно.
Пък вие си протестирайте за спорта. Изгубихте си така и безсмисленото време в протести срещу застрояването на Иракли, но и от там ви изгониха, нали?
Аз предлагам всички заедно да построим сцена, от която мълчаливо да наблюдаваме унищожаването на прекрасната българска природа и идването на новата ера в България - "крашърската" ера на строителството и бизнеса.
Да живее Капитализмът!

В твоите чаршафи

"Разбрах, че си ме търсила. Но бях оставил Петя в леглото ми с моя компютър да лежи, защото имах спектакъл"...
Защо ли ми казваше това, сякаш ме интересуваше какво става в неговото легло. Аз те напуснах, мили, точно защото не исках повече да бъда в твоя интимен живот, в твоите чаршафи. Това не го ли разбра?! Искаш да бъдем най-добри приятели? Добре, а защо тогава се опитваш да ме нараниш?
Още в момента, в който се разбрахме да си останем приятели (колко изтъркана фраза само), знаех, че това е абсурдно. Самозалъгвах се, опитвайки се да успокоя и теб. Не можеше да свърши с едно сбогом, нали? С теб така и не се научихме да се сбогуваме и да си казваме прости и това бе причината да се нараняваме така жестоко. А понякога най-правилното решение е да сложиш край, да загърбиш миналото, за да продължиш напред. Но ние не го направихме. Продължават да ни преследват призраците от общото ни минало, напомняйки ни, че не можем да избягаме от него. Аз живея със спомена за теб, за да не забравям каква глупачка бях. И сега разбирам защо продължавам да те питам всеки ден как си. Не, не си най-добрият ми приятел и никога няма да бъдеш. Оставаш все същият лицемерен човек, опитващ се да манипулира близките си хора. Оставаш си старият писател от предишната история. Опитваш се да докажеш, че си променен и че си по-щастлив, а не си. Знаеш, че по пътя изгуби част от себе си, без която не можеш да бъдеш същият, но не можеш и да се промениш. Изгуби онази част, която бях аз за теб. Освободи призрака, приятелю, за да продължиш напред пълноценно. Не бъди лицемер и пред нея. Можеш да продължиш да ми говориш как непрекъснато се усмихваш, колко е прекрасен животът ти. Мен не ме интересува, но го кажи на собственото си съзнание. Продължи да ми изброяваш списъка си с к**ви, които са се въргаляли в твоите чаршафи, продължи да ми разказваш колко пъти си я накарал да свърши. Върни си егото и вярата в себе си. Може би това е начинът да избягаш от мен. Но не ме въвличай, моля те, в твоя филм, от който аз пожелах да избягам. Понякога и на най-добрите си приятели трябва да спестиш част от личния си живот. В противен случай рискуваш да ги отблъснеш от себе си. За мен ти се превърна в Непознатият, когото не искам и да познавам, но продължава да ме интересува как е. Предпочитам да не опетнявам спомените с настоящата ти личност. В противен случай аз рискувам да съжалявам, че съм те срещнала.