Разказ за мълчаливото стадо

В България настъпи суша, напомняща на Елин-Пелиновите разкази за тежката съдба на обикновения български селянин. И хората се стреснаха. Бяхме на път да обявим бедствено положение в страната. Но на кой друг му пука, освен на занимаващите се със земеделие? Ние си стоим в Града и спокойно се наслаждаваме на хубавото слънчице. Е, както винаги, трябва да настъпи кризата, че да се събуди народът. Имаше тежка суша метеорлогично погледнато. А в политически аспект - имаше и все още има суша в управлението. И отново сушата засегна нас, защото винаги ние си го отнасяме. Ние - простите хора, някак си, забравихме, че живеем в демокрация. Превърнахме личната си свобода във всеобща свободия. Но не използвахме демокрацията със своето предназначение - забравихме за правото си на глас и мнение, правото да отстояваме позиции и желание. И разбира се, Те приеха мълчанието ни с радост. Решиха с премълчания глас да си правят каквото те си пожелаят, да го използват, както е най-добре за тях. И са си прави хорицата. Ние като сме си овце, защо пък да не се гаврят с нас.

Е, пак се изгавриха. И този път най-жестоко. Не, не ми се говори за политика. Няма да правя това, което правя по цял ден - да обсъждам политическата обстановка в страната.

Не мога да остана безразлична обаче на факта, че с цялата си гордост, която имахме през последните 5-6 месеца, че вече сме пълноправни европейци... ние отново се върнахме към първобитността.

Ето, че в Европа ще ни управляват интересите на ромската нация и милите ни братя - турците, на които не им стигнаха 500 години гавра с българите, ами продължават да ни го набутват, с извинение, по най-бруталния начин. И всичко това, защото обичаме мълчанието. Мислехме си, че ще накажем някого със своето не-говорене. Е, приятели, преебахме се. Или ни преебаха по най-тъпия и смешен начин.

И небето, сякаш, да ни покаже колко сме капризни и в същото време заблудени овце, ни наказа с дъжд. Ето, няма суша. Айде сега, давете се, невежи люде! И времето се подигра с нас в момента, когато се самозабравихме в своето себелюбие.

Освен, че вкъщи имаше наводнение, на мен дори и електричеството ми спря. Е, нали исках да си почина вкъщи, да си мълча..., значи в тъмнината ще си почина най-добре, нали? Ех, върна се познатата ни дискотека от комунизма или както аз обичам да наричам - светлинното шоу. Крушката ликуваше в своето пресветване на всеки 10 минути за секунда и после пак заспиваше, не - замълчаваше също като мен и всички вас. Исках почивка, но в този момент реших, че не ми се почива. Запалих свещи. И се къпах на свещи - каква романтика само =)

Ето, сега решихме, че не ни се мълчи. Искаме да говорим, да имаме право на глас, на коментар в целия този парад, който се случва пред очите ни. Нищо, нищо, следващия път! Ние ще чакаме търпеливо, както правим всеки път, а после ще забравим, защото сме едно добро послушно стадо. "Черните" овце ще се забавляват на наш гръб, а ние все така послушно ще търпим.

Лека нощ...