Да бъде светлина, прошепнах тайно на себе си. След това появи се Ти, за да озариш моя ден, за донесеш със себе си топлината. Това чувство... чувство на близост, чувство на топлина, чувство на сигурност. И последвалото очакване – може би ще се случи нещо хубаво, нещо ново, нещо различно. Разговаряхме без думи. Мелодична тишина... и твоето дихание. Вплетени ръце. Всичко беше като магия.
И магията превърна се в любов.
Онази нощ на морския плаж – нежно реге, нежен пясък, галещ лицата ни ветрец... Небето бе покрито от безброй ярки звезди, обгръщащи ни от всички страни. И ето – една падаща звезда и още една..., потъваща в хоризонта.
Сякаш беше вчера. А днес денят е още по-светъл, защото ти си още тук - светлината в моя ден.
For Teodor
Няма коментари:
Публикуване на коментар