Един желан...и нежелан живот









Намираме се в епоха на постоянни промени, в епоха на прогрес и невероятни човешки достижения... И в същото време живеем в епоха, в която ние- обикновените хора не можем да осъществим себе си като свободни личности, да развием и покажем на света своя потенциал и да постигнем желананата екзистенция. Става вапрос за съществуване, в което да не се притесняваме утре дали ще има какво да ядем, дали ще можем да създадем свое семейство, свои деца, за които да не се чудим дали ще можем да изхранваме и отглеждаме пълноценно. За съжаление в нашата малка и потънала в мизерия държавица, това са ежедневните въпроси, интересуващи и нас- младите поколения. Учим, работим, мечтаем... капанът на живота ни въвлича в своите безпощадни лапи и без капка съжаление се опитва с всеки изминал ден да отнема от нас- довчерашните деца и малкото мечти, които имаме. Но Той- Животът- не се задоволява само с това- Той се стреми да ни отнема капка по капка от вярата и надеждата, за да превърне и предишните наивни мечтатели в прости машини на "прогреса", в роботи, борещи се единствено за парченцето хляб. И така от рано ние сме принудени да живеем в една постоянна борба с живота потисник, мъчейки се все пак да запазим мечтите, вярата, надеждата и да се опитаме да запазим истинската си същност. Успелите да съхранят в себе си доброто, имат щастието да продължат напред с гордо вдигната глава и да си повтарят всеки ден, че освен борбата, която водят с живота (за парченцето хляб), ще продължат да се борят за своите идеали, за своето бъдеще; ще съградят един по-добър и по-мислостив живот, който ще оставят като наследство на следващите поколения, на останалите деца, на бъдещите мечтатели...


P.S.: Това е един доста стар пост от другия ми блог... Написан чрез вдъхновение от Вапцаров (до къде води ученето?!)...