Наскоро се замислих за клишето "има неща, които не се купуват с пари"... Клишетата са изтъркани, пределно познати за нас, макар и само по думи. Но клишетата са такива, защото няма нужда да оспорваш тяхната вярност и безпорност...
Да..., да не повярваш, но наистина днес се срещат, колкото и рядко, неща, които никога не би могъл да си купиш, колкото и пари да имаш. Е, поне не можеш да си ги купиш и те да бъдат естествени, небрежни и... просто няма да бъдат истински. Поне едно успокоение за нас- земните хора!
И тези неща са свързани с любовта (колкото и да е смятана за мит), с приятелството (колкото и лъжливо да се оказва то), с незабравимите спомени (колкото и безпаметни моменти да има)... Понякога е толкова малко нужно, за да се почувстваш добре, да избягаш от депресиращите мисли и от песимисмът, с който, за съжаление, всички ние живеем. Да, за съжаление, песимизмът е доста основна част от нашето съзнание, ежедневие, минало, настояще и бъдеще. Материализмът до такава степен ни е обладал, че понякога се превръща в единствен наш стремеж, в единствено желание и мечта (материализъм, за който май не веднъж пиша). А къде, питам аз, останаха духовните неща?! Къде е стремежът към вътрешното усъвършенстване или и той, както приятелството и любовта, се превърна просто в легенда... ?! За съжаление, май да. И тъжно. Ето, че днес човечеството е превърнало материализма като черта на характера си, и при това вече няма положителна или отрицателна черта, просто е една, присъща за всеки- черта на характера. И всеки го приема по този начин. И така, успяхме да материализираме приятелството, любовта, спомените, въздуха... какво ли остана не-материализирано?!
Духът е материя. Ето, че и до там се стигна! Какво постижение само на науката и цивилизацията! Аз обаче, като нецивилизован човек, отказвам да приема тази нелепа, смешна и глупава еволюция. Защото, макар и да не е за вярване, все още вярвам в истинските неща, в своите убеждения и в не-материалността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар