Продължавай, продължавай да дописваш своята детска история и да сътворяваш своя свят, в който да въвлечеш и другите! Продължавай да си мислиш, че винаги ти си прав и нещата ще се развият така, като ти ги планираш. Разбира се! - та ти пишеш своята история и заедно с нея променяш тази на другите. Какво по-хубаво от това?
Ти знаеш, че можеш да накараш другите да бъдат щастливи, но знаеш също, че с 2 думи можеш да ги накарш да стардат - каквото са си заслужили или по-скоро в каквото настроение си ти. Настроението ти има способността да променя историята - да вини другите за собствената ти вина или да виниш себе си без да усетиш угризения, само защото така е по-лесно. Думите ти умеят да се насочват към този, който ще ги чуе. Ще ги чуе, но няма да ги разбере.
Никой не те разбира теб и твоята история, защото ти сам не разбираш себе си. Никой не може да ти помогне, да редактира творбата ти, защото ти не желаеш. Ти не търсиш помощ и разбиране, защото си мислиш, че сам го можеш най-добре и само ти можеш да се справиш с писането.
На теб редактор не ти е нужен. Ти редактираш, когато читателите отхвърлят твоята история, когато те се чувстват огорчени от това, което са открили за теб, защото това е твоята история. Ти чакаш нещата първо да се случат, а после да ги мислиш, защото твоят герой е импулсивен. Твоят герой изживява своята детска история и също като децата, не поема отговорност, но за разлика от тях - се е научил да мисли първо и може би единствено за себе си. Твоята детска история с детския герой, който никога няма да порастне... Може би ще се променя на външен вид, може би ще се промени по държание, само за да е интересен за читателите, но той самият никога няма да се промени, защото ще се изгуби смисълът на сюжета.
Какво да кажем за читателите - винаги ще има такива, които ще го харесват и такива, които няма да искат и да разберат за какво иде реч. Ще има и такива като мен, които не го харесват, които се разочароват, когато четат и вместо забавление, историята се превръща в начин за преживяване на страданието. Това са хора мазохисти, които предпочитат да усещат болката, отколкото да променят сюжета и да останат сами - сами да пишат своята история. Това са мазохисти, които обичат прекалено много, за да си тръгнат просто така. Мазохисти, които заплащат за всяка секунда спокойствие и незабравими мигове с героя от приказката... заплащат с часове, прекарани в безпокойство и понякога и сълзи.
Приятно четене! Наслаждавайте се =)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар