ПОВТОРЕНИЕ

Вчера бях на концерт на Уикеда... и беше тежко, дори се чудя как оцелях! И на всичкото отгоре се разминах само с болки в ръцете,врата и гърба... и няколко синини, въпреки че вчера ми скочиха върху главата 2 пъти и ме разбиха от всички възможни страни. Абе късмет извадих...

Изхвърлих цялата си негативна енергия и дали защото съм се освободила, днес успях да поема двойна повече, та сега се чувствам по-смачкана отвсякъде?!Дали защото вече съм се изпълнила и не мога да приемам повече... Нищо не мога да си обясня и нищо не мога да разбера. Чувствам се безсилна пред думите... Пак онази невидима стена, онази бариера, която така ми пречи! Така и не можах да се отърва от нея... Дали тази бариера се е превърнала в моя собствена?! Само в мен ли е причината или звукоизолационното стъкло се самопоставя, когато реално е по-добре така... Дали малките бацили от стария разказ са се превърнали в сериозни заболявания. Зaболявания на една връзка, която безпомощно блуждае и търси изхода, търси реализацията на едно просто чувство - любовта. Любовта, която въпреки мощта си сама поставя границите и ни напомня как дори обичани, не можем да бъдем щастливи... дори обичани отново оставаме самотни - запиляни някъде из своя вътреше свят.

Думите, засегнали сърцето никога няма да бъдат върнати обратно. А неказаните думи никога няма да могат да изпълнят предназначението си, защото казани късно те носят само объркване и страдание. Едно противоречие между прекалено говорене и глупаво мълчание...

... ще оцелея отново...