Ще избягам... ще избягам за малко от този чужд и пълен с мъка свят. Ще отида там, където няма тъга, макар и да се срещна за миг със самотата. Ще остана сама със своите сиви и объркани мисли. За да бъда отново аз. За да продължа напред с нови сили и с вечната 100-каратова усмивка. Тук се пренаситих от безсмислие и напразно изминали дни. Оставям след себе си спомените като тежък товар, който ме топлеше, но сега ми носи само тъга. Ще почина за момент, встрани от пътя, някъде из пустите кътчета, запазени за изморени пътници...
Така ми е по-добре - без досадно звънящия телефон и безсмислените излишно изречени думи. Така ми е по-добре - без ненужните чувства, носещи единствено объркване. Утрешният ден ще бъде слънчев и топъл. А аз съм далеч от всичко натоварващо.
Скоро ще се върна - когато си почина. Не, няма да се връщам, а по-скоро ще продължа. С нови сили... Няма да вярвам на страхливо изречените думи. И ще продължа да търся верния път.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар