Тасос... зеленият остров, малкият рай, в който успях да се откъсна малко от света... макар и за кратко! Да, беше трудно, натоварващо, изморително. Не получих дозата сън, от която се нуждаех, но аз съм вече робот и на мен сън не ми е нужен. Да, имаше наистина 70 говеда. Оопс! Грешка... хора, нормални хора с изключение на част от тях - с леко селски прояви. Както и да е, важното е, че моите бяха същински ангели, които успяха чрез своето щастие да ме накарат и аз да се почувствам добре. Какво по-хубаво от това да дариш щастие и да забравиш за собствения си shit?
А Морето... детайлът, който ми липсва тук в София, в мрачната и потънала в миризма София! Имам нужда от пространство, от кратко съзерцаване в необятните води, които ме успокояват, които ме карат да се чувствам спокойна и... свободна. Не искам да се връщам. Успях да забравя, да забравя всичко и да избягам, да бъда тази, която бях. И сега... сега не искам да съм тук. Не исках да мисля за нищо, не исках да се връщам! Ала аз съм тук и това е реалността, която за пръв път аз приемам с цялото си същество. Не страдам, не мога и да страдам. Изчерпах се...
Искам да изхвърля всичко, което ми пречи, което ме кара да се чувствам потисната. Писна ми да влизам в скучни роли и да търпя bulshits! Ще бъда тази, която аз искам... не, ами тази, която съм си всъщност и ще правя това, което ме кара да се чувствам добре. Другото не е от значение...
И по този повод напуснах работа. И съм доволна - първа крачка далеч от сдуха. Извод - с шибани византийци - никога повече! Как беше: отидох, видях... ама напуснах! :)
Продължавам. Както правя всеки път. Нямам време за почивка, нямам време за депресии. Инерция - просто давам по инерция, но напред. Ще се справя и с този филм!
Щастлива съм. И въобще не ме е*е. И може би единственото, което ми куца е шибаната самота, която толкова много мразя. Пътят към манастира е кратък, а моят път към лудостта никак не е далеч. Яко е като си сам и просто търсиш без дори да знаеш какво. Лошо е когато си открил, когато знаеш какво искаш... а трябва да се съобразяваш с прищевките и неразбраните желания на другите. Да, аз знам от какво се нуждая и какво искам. Но за съжаление се връщам към старите филми, в които хората си играят с мен на как беше... "иди ми, дойди ми". Поне е интересно:) Но както с всичко останало и това писва в един момент.
Е, поне съм в играта. "Нека играта продължи", нали? Поне е весело. Но аз вече съм отегчена. Затова по-добре Fuck off за всички! :) И в манастира ще е по-интерсно =)
Няма коментари:
Публикуване на коментар