и любезна. Никога не завижда.
Любовта не се превъзнася
и не се гордее.
Не е груба, нито егоистична.
Не е обидчива или злопаметна.
Любовта не намира удоволствие
в греховете на другите,
но се наслаждава на истината.
Винаги е готова да прости,
да се довери, да се надява...
... и да понесе...
... каквото и да било.
/A Walk To Remember/
* * *
...Човекът по своята същност е егоистично същество. Вглъбен в своите чувства, забравя за тези на другите. И за да задоволи своите чувства навлиза в душата на другия, броди из нея, обърква я, а когато се насити или пък се уплаши от това, което вижда вътре, я изоставя. А душата, от своя страна, когато приеме някого в себе си като свой душевен партньор, тя му се доверява и се оставя той – партньорът да се грижи за нея. Когато този човек избяга, когато я остави без обяснения, той ранява душата там, където най-много я боли. Дълго време в търсене на отговора защо е останала сама и в това объркано състояние, душата страда. И ненамирайки логичното обяснение за наранените си чувства, тя се затваря в себе си, за да се излекува сама, както тя умее най-добре. Дори и излекувана, душата продължава да усеща дълго време болката и страданието. След време обаче външният свят става чужд за нея, защото инстинктивно тя, душата, бяга от всичко онова, което би й причинило подобна болка отново...
... Любовта не е нахлуване в живота на другия. Любовта е сливане. Тя не се планира, тя просто се случва. Който започне да размишлява над любовта и да притегля правилното с грешното, значи той не обича. Алекс намери нова надежда, за да допусне отново любовта до себе си. Тя бе готова да разкрие сърцето си, само когато душата й го позволи. Обеща си повече да не я насилва – да не й позволява да се затваря в себе си и да не допуска думите на разума да говорят на сърцето. Любовта трябва да бъде чиста. Тя не се планира, тя се случва, когато две души са еднакво готови да се слеят в едно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар