Save the nature!

Днес прочетох за инициативата, която аз наричам "15 октомври". Тъй като се чувствам съпричастна към съдбата на българската природа и на световната екология, въобще, с този пост се включвам и аз.
Вярно е, признавам си. Аз не участвах в нито един еко-протест поради обективни причини - работа. И въпреки това се опитвах да ги отразя. Вярно е - блогът ми не е насочен специално към екологията. Дори и аз не знам към какво точно е насочен. "История на изгубените души" - заглавието говори само за себе си. Бих определила и природата като изгубена душа, която с навлизането на световния капитализъм бе оставена на произвола на съдбата, бе буквално потъпкана.
И всички ние, със своето безучастие позволихме природата ни да бъде унищожена... почти. Но все още съществуват т.нар. райски кътчета, където винаги можеш да избягаш от забързания, сив и материалистичен свят. Няма нищо по-хубаво от това да отидеш на отдалечено, чисто и девствено място! И няма нищо по-хубаво от това да го оставиш такова... да го оставиш така, както си го намерил.
За първи път мога да се насладя на понятието "гражданско общество". Ето, че и в България То се събуди. Ето, че се интересуваме от това дали няколко /но немалко/ декара земя ще бъдат унищожени..., а с нея и няколко декара гори, растителни и животински видове. И не мисля, че трябва да се интересуваме дали видовете са защитени, дали плажната ивица е наситена с дюни, пясъчни лилии и т. н. Всяко кътче от българската природа си заслужава да бъде видяно, да бъде докоснато. И днес в обсипаната с хотели, предприятия и бизнес интереси - България, мисля, че никой не се нуждае от още и още индустриални зони, от още почивни станции и комплекси. Предлагам на така заинтересованите от туризма лица да вземат да докарат съществуващите вече градове и курорти на европейско равнище и тогава да започнат да говорят за развитието на бизнес-туризма.
Защото аз не го виждам с бавно рушащите се хотели в Слънчев бряг и Златни пясъци, нито в намерисващите на канализация плажове, нито в хотелите без дълъг срок на годност в Банско... Бизнесът може да се насочи към навлизащия алтернативен туризъм. Световните нагласи сочат, че все по-малко хора желаят да отдъхват на шумни, застроени и с нищо напомнящи на почивка места. А и специално в България никой от обикновените граждани не е усетил нито предимството, нито приходите от развитието на българския туризъм. Всички знаем, че единствено корпоративните граждани могат да се насладят на тази екстра...

Нека ги има дивите места. Нека не позволяваме те да бъдат унищожени. И нека ги пазим от самите нас. Една хартийка, една кибритена клечка, една бутикла... може нищо да не значат за теб, но помисли за останалите 7 млн. и повече българи. Помисли, ако всеки последва примера ти. Типичен пример за възможния резултат е и самата ни столица. И все пак, помисли за хората, които биха искали да посетят същото девствено, красиво и чисто място, а се озоват просто сред поредната кочина!

Време е да мислим мащабно, позитивно и в перспектива. :)

Think abut it... and save the nature!