За срещите и разделите

Как понякога странно се получават нещата. Просто ей така... Как странно е човек, когото си познавал, с който си споделял всички страхове, болки и щастливи мигове... изведнъж просто всичко свършва. Сякаш нишка, не- а кабел се прекъсва и губиш връзка с другия човек. Намираш заместители, намираш нови "контакти", с които да се свържеш и да откриеш разбиране и подкрепа. И забравяш. Но понякога, подминавайки същия този с прекъснатия кабел, махайки му с ръка, сякаш е просто някакъв познат и никога не сте разменяли повече от две изречения... се замисляш. И започваш да се питаш защо се получи така.

Дали хората се променят или се променят отношенията между тях? Дали има виновни или просто пътищата в един момент се разделят? И в един момент... просто нищо не е същото- не е същият човек, не си същия ти, не са същите отношения... Няма виновни. Има само различни интереси, има различни характери и различни пътища. Понякога нищо не зависи от нас. Понякога нещата се случват просто ей така. Както разделите, така и новите срещи...