В твоите чаршафи

"Разбрах, че си ме търсила. Но бях оставил Петя в леглото ми с моя компютър да лежи, защото имах спектакъл"...
Защо ли ми казваше това, сякаш ме интересуваше какво става в неговото легло. Аз те напуснах, мили, точно защото не исках повече да бъда в твоя интимен живот, в твоите чаршафи. Това не го ли разбра?! Искаш да бъдем най-добри приятели? Добре, а защо тогава се опитваш да ме нараниш?
Още в момента, в който се разбрахме да си останем приятели (колко изтъркана фраза само), знаех, че това е абсурдно. Самозалъгвах се, опитвайки се да успокоя и теб. Не можеше да свърши с едно сбогом, нали? С теб така и не се научихме да се сбогуваме и да си казваме прости и това бе причината да се нараняваме така жестоко. А понякога най-правилното решение е да сложиш край, да загърбиш миналото, за да продължиш напред. Но ние не го направихме. Продължават да ни преследват призраците от общото ни минало, напомняйки ни, че не можем да избягаме от него. Аз живея със спомена за теб, за да не забравям каква глупачка бях. И сега разбирам защо продължавам да те питам всеки ден как си. Не, не си най-добрият ми приятел и никога няма да бъдеш. Оставаш все същият лицемерен човек, опитващ се да манипулира близките си хора. Оставаш си старият писател от предишната история. Опитваш се да докажеш, че си променен и че си по-щастлив, а не си. Знаеш, че по пътя изгуби част от себе си, без която не можеш да бъдеш същият, но не можеш и да се промениш. Изгуби онази част, която бях аз за теб. Освободи призрака, приятелю, за да продължиш напред пълноценно. Не бъди лицемер и пред нея. Можеш да продължиш да ми говориш как непрекъснато се усмихваш, колко е прекрасен животът ти. Мен не ме интересува, но го кажи на собственото си съзнание. Продължи да ми изброяваш списъка си с к**ви, които са се въргаляли в твоите чаршафи, продължи да ми разказваш колко пъти си я накарал да свърши. Върни си егото и вярата в себе си. Може би това е начинът да избягаш от мен. Но не ме въвличай, моля те, в твоя филм, от който аз пожелах да избягам. Понякога и на най-добрите си приятели трябва да спестиш част от личния си живот. В противен случай рискуваш да ги отблъснеш от себе си. За мен ти се превърна в Непознатият, когото не искам и да познавам, но продължава да ме интересува как е. Предпочитам да не опетнявам спомените с настоящата ти личност. В противен случай аз рискувам да съжалявам, че съм те срещнала.