Той избра да се скрие зад завесите на своя страх и самота. Реалността за Него съществуваше безсмислено и бе така далечна, че Му харесваше без нея. Той предпочиташе да живее в своя измислен свят, потопен в немалко градуси евтин алкохол и да се представя пред хората такъв, какъвто самият Той искаше. Да, алкохолът беше за предпочитане. Алкохолът беше маската, от която Той си мислеше, че се нуждае, за да скрие страха и самотата, да скрие това, което беше Той всъщност - слаб, безпомощен и страхлив. Не разбираше, че за да избяга от своя омагьосан кръг на самота, страх и алкохол, трябваше да се изправи срещу тях. Вместо това, Той бе твърдо решен, че начинът е да ги приеме като черти на характера си. За съжаление, и другите ги приеха като такива - просто черти на характера му."Той си е такъв", повтаряха често те, неосънавайки, че Той има проблем, който не спира да го мъчи.
Но по пътя си Той изгуби своята личност. Той продължи упорито да търси истината под капачката. Беше сигурен, че Тя - истината, от която се нуждаеше, за да продължи напред, е някъде там на дъното и се нуждаеше от помощ. Не осъзнаваше обаче, че Той самият се нуждае от помощ по пътя си към дъното на своята бутилка с фалшив етикет - бутилка, препълнена със страх, самота и евтин алкохол.
Той обаче започна да харесва самотата и започна да използва страха като оръжие срещу хората, срещу близките си хора. В алкохола намираше помощта, самочувствието и вярата в себе си, която другите му предлагаха и се опитваха да му дадат.
От любовта бягаше забързан и уплашен, защото Тя не му беше нужна. Сам си беше достатъчен, не желаеше излишни нерви и излишни страдания. И започна да бяга и от този проблем като го прегръщаше с двете си ръце. Той винаги бягаше от любовта, когато се стигнеше до думи и се връщаше, когато започваше да я чувства далечна за сърцето си. Накрая... просто спря да я разбира, спря да разбира и себе си.
Разбираше единствено размазаното отражение на собствения си образ в бутилката с изтъркан етикет. Но в един момент се уплаши от онова, което бе видял в нея. Уплаши се от образа, който бе приел - на безчувствен, страхлив, самотен егоист, забравил дори за себе си, само за да избегне страданието. Той не разбра, че то - страданието - бе (или трябваше да бъде) част от реалността - реалност, която съществуваше далечна и непозната. И тогава Той реши да надникне по-надълбоко във фалшивата бутилка, където изгуби собственото си Аз. Изгуби го някъде между страха, самотата и евтиния алкохол...
P.S.: Изгубвайки своята личност, Той изгуби и името си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар