Българските медици се върнаха! Няма да добавям "и палестинския лекар с български паспорт". Българските медици се върнаха, повтарям! Колкото и пъти тези думи да се чуят, прочетат или кажат, все още фактът не е за вярване. И те, изстрадалите в прогнилия от жестокост, беззаконие и нечути писъци, затвор... и те все още не могат да повярват и едва ли скоро ще осъзнаят какво се случва около тях. Но фактът си е факт. И можем само да се радваме, макар и с 8 г. закъснение, че мъчениците успяха най-после да стъпят на родна земя, където с отворени обятия освен роднини, ги очакваше с нетърпение целият български народ.
За разлика от повечето изказвания обаче, не мисля, че трябва да благодарим нито на българската дипломация, нито на Европейския съюз, нито на семейство Саркози, нито на Съединените щати. Жалко е в днешно време, живеейки уж в мир и демокрация, да трябва да благодарим на някого за това, че е помогнал на справедливостта да възтържествува. И все пак, ако трябва да благодарим на някого, то това са обикновените граждани, не само български, надявам се, които приеха съдбата на българските медицински сестри като своя. Те плачеха наравно с тях, макар и да не можеха и да си представят изпитанията, на които те - мъчениците, бяха подложени. И слава Богу! Трябва да благодарим на високата общественост, на медиите, които напоследък се превърнаха в модерния образ на будителите от Просвещението.
А какво да кажем за българската дипломация? Тук би трябвало да се каже или добро, или нищо. Е, аз ще си позволя да кажа, че дипломацията закъсня твърде много. Медиците щели да направят сериозна грешка, ако съдят правителството на Костов... Държавата направила достатъчно за тях. Да, държавата успя да удвои страданието на тези хора. Лесно е извън затвора да се говори. Но за тези 8 г. и половина само Те знаят какво е трябвало да преживеят...
Та, да се върнем към държавата. Направила е достатъчно. Не, тя направи част от необходимото, което се включва в задълженията й да защитава своите граждани в или извън тяхната родина!
А какво да кажем за европейската и американската дипломация? Няма смисъл да се самозалъгваме. В глобалния свят липсва състрадание към отделния човешки живот. А в политиката липсва еднозначно желание за помощ на която и да е държава. Тук хуманизъм, за съжаление, няма. Единственото, което движи колелото на великата дипломация, то това са личните интереси, както винаги свързани с пари, много пари и власт.
И не че имам нещо против (и аз им благодаря), но семейство Саркози успяха да рекламират себе си пред целия свят по възможно най-добрия начин и то в самото начало на мандата на френския президент Никола Саркози. Мисля, че трябва всички да се изправим на крака и да ги аплодираме. След това може да аплодираме и Либия за притежаваното от нея количество петрол!
Мога да си представя и американския президент Джордж Буш как се облизва тайничко, изпращайки свой посланик в Триполи.
Следващата фаза е състезание за това кой ще направи петролната сделка на годината.
Иначе всички сме много хуманно настроени. Изведнъж започнахме да се интересуваме от заразените със СПИН либийски деца, от трагедията на 7 невинни души и от тревогите за една незначима за света България.
Но по-добре да не помрачаваме щастието на целия ни народ, да не помрачаваме и свободата на българските медици. Както всички казват: важното е, че те са тук и дано успеят да продължат живота си като нормални хора, макар и това да ни се струва невъзможно. Да не забравяме обаче, че българинът е силен по своята същност.
А сега: хиляди благодарности на българската дипломация, на Европейския съюз (по-специално на Франция и Германия) и, разбира се, на Съединените щати!
За разлика от повечето изказвания обаче, не мисля, че трябва да благодарим нито на българската дипломация, нито на Европейския съюз, нито на семейство Саркози, нито на Съединените щати. Жалко е в днешно време, живеейки уж в мир и демокрация, да трябва да благодарим на някого за това, че е помогнал на справедливостта да възтържествува. И все пак, ако трябва да благодарим на някого, то това са обикновените граждани, не само български, надявам се, които приеха съдбата на българските медицински сестри като своя. Те плачеха наравно с тях, макар и да не можеха и да си представят изпитанията, на които те - мъчениците, бяха подложени. И слава Богу! Трябва да благодарим на високата общественост, на медиите, които напоследък се превърнаха в модерния образ на будителите от Просвещението.
А какво да кажем за българската дипломация? Тук би трябвало да се каже или добро, или нищо. Е, аз ще си позволя да кажа, че дипломацията закъсня твърде много. Медиците щели да направят сериозна грешка, ако съдят правителството на Костов... Държавата направила достатъчно за тях. Да, държавата успя да удвои страданието на тези хора. Лесно е извън затвора да се говори. Но за тези 8 г. и половина само Те знаят какво е трябвало да преживеят...
Та, да се върнем към държавата. Направила е достатъчно. Не, тя направи част от необходимото, което се включва в задълженията й да защитава своите граждани в или извън тяхната родина!
А какво да кажем за европейската и американската дипломация? Няма смисъл да се самозалъгваме. В глобалния свят липсва състрадание към отделния човешки живот. А в политиката липсва еднозначно желание за помощ на която и да е държава. Тук хуманизъм, за съжаление, няма. Единственото, което движи колелото на великата дипломация, то това са личните интереси, както винаги свързани с пари, много пари и власт.
И не че имам нещо против (и аз им благодаря), но семейство Саркози успяха да рекламират себе си пред целия свят по възможно най-добрия начин и то в самото начало на мандата на френския президент Никола Саркози. Мисля, че трябва всички да се изправим на крака и да ги аплодираме. След това може да аплодираме и Либия за притежаваното от нея количество петрол!
Мога да си представя и американския президент Джордж Буш как се облизва тайничко, изпращайки свой посланик в Триполи.
Следващата фаза е състезание за това кой ще направи петролната сделка на годината.
Иначе всички сме много хуманно настроени. Изведнъж започнахме да се интересуваме от заразените със СПИН либийски деца, от трагедията на 7 невинни души и от тревогите за една незначима за света България.
Но по-добре да не помрачаваме щастието на целия ни народ, да не помрачаваме и свободата на българските медици. Както всички казват: важното е, че те са тук и дано успеят да продължат живота си като нормални хора, макар и това да ни се струва невъзможно. Да не забравяме обаче, че българинът е силен по своята същност.
А сега: хиляди благодарности на българската дипломация, на Европейския съюз (по-специално на Франция и Германия) и, разбира се, на Съединените щати!
Няма коментари:
Публикуване на коментар