Искам...

Понякога ми се иска да продължа да живея в своя илюзорен и въображаем свят, да се опитвам да виждам живота във весели шарки, заобиколен от множество слънца и дъги... Искам да продължа да вярвам в доброто- в щастливото утро, в спокойния ден, в тихата, лека вечер, в приятните сънища и невинните мечти. Искам да продължа да нося надеждата, че всичко ще бъде наред и ще мога да достигна небето, да докосна чистотата на белите облаци, да се почувствам свободна от обкръжението на този злобен и несправедлив свят.



Искам да продължа с детската си вяра за ”принца на белия кон”, която се превърна във вяра за теб, за нас. Искам да знам, че ще бъдем отново „ние”, че ще мечтаем отново заедно, че ще можем да вървим в настоящия и изпълнен с красота ден, хванати за ръце, радвайки се на живота с детски погледи и усмивки... И едновременно- да се гледаме дълбоко в очите, забравяйки за всичко наоколо, за целия свят. Искам отново да бъдем единствени- само аз и ти, без да се интересуваме от преходните неща. Защото ние и любовта ни заслужаваме да бъдем записани във вечността, дори един ден да се забравим, да се подминем по улицата. Всички ние сме преходни, както и живота, който живеем. Но това, което с теб изпитвахме и това, което преживяхме заедно, не може да бъде забравено.



Още ми се иска да не вярвам на тази раздяла. Още не искам да повярвам, че теб те няма. Ти си тук, защото си в сърцето и мислите ми. Ти си в снимката до вратата, в картината на стената, във всяко кътче на мойта стая, във всяка клетка от тялото ми.
А аз... аз наи-вероятно съм обсебена... от теб и любовта, която изпитвам...